Звездец

Звездец
	Звездец
	Звездец Координати: 42°06′31.64″ с. ш. 27°25′07.55″ и. д. / 42.10879° с. ш. 27.418765° и. д. Звездец
Общи данни
Население	492 души (15 март 2024 г.); 5,38 души/km²
Землище	91,489 km²
Надм. височина	354 m
Пощ. код	8360
Тел. код	05959
МПС код	А
ЕКАТТЕ	30483
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Малко Търново; Илиян Янчев ; (ГЕРБ; 2011)
	Звездец в Общомедия

Тази статия е за селото. За върха вижте Звездец (връх).

Звездѐц е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. Селото е най-голямото по население в общината.

География редактиране

Край Звездец

Звездец се намира в планината Странджа, близо до река Велека, на която от 1942 г. има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология (№ 83700). Звездец се намира на 20 km от общинския център Малко Търново и на 53 km от областния център Бургас. Селото е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Селото се споменава за пръв път през XVII век под името Гьоктепе, като по това време е важен животновъден център и едно от най-големите села в Странджа. В края на XVIII век и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от кърджалии. В началото на XIX век в Гьоктепе е основано първото училище в Странджа, а жители на селото взимат участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 г.^[2]

Участието на село Гьоктепе в борбата за независима църква и национално освобождение е свързана с поп Георги Стоянов Джелебов. Тя започва след като пред каймаканина в Бургас, в присъствието на гръцкия фанариот Неофит, поп Георги Стоянов Джелебов отрекъл принадлежността си към Созополската (гръцката) митрополия и заявил, че не е подчинен на созополския владика.^{^[3]}

Когато след време протосингелът на Неофит отишъл да иска парите за църквата, поп Георги накарал хората от селото да го изгонят и да не му дадат и грош.^{^[3]}

След посещенията на поп Георги в родното му село, към 1867г. Гьоктепе вече имало българско училище с учител Тома Арамазов. След посещението в селото гъоктепечани изгонили гъркоманския поп и назначили български – поп Койчо Апостолов от с. Чеглаик.^{^[3]}

Гьоктепе е един от центровете на Преображенското въстание през 1903 година, като решението за началото му е взето в близката местност Петрова нива. За войвода на участъка е избран Киро Узунов. При потушаването на въстанието 25 от 100 къщи, църквата и училището са изгорени, а населението напуска селото.^[4] Смъртната дружина на селото е в състав: Христо Тодоров (войвода), Тодор Кирязов (подвойвода), Тодор Деликяровов, Костадин Лостов, Никола Делибозов, Пройко Пеев, Стойчо Панайотов, Тодор Г. Трандев и Христо Каратодоров.

През следващите години част от тях се завръщат, а след Балканските войни (1912 – 1913 г.) в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. Към 1926 година жителите му са 574 души.^[2]

Кметове на село Звездец от 2003 година са Георги Костадинов Бакрачов (2003 – 2007), Стоян Драгиев Петков (2007 – 2011), Пламен Георгиев Градев от 2011 година.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост
Общо	486
Българи	286
Турци	4
Цигани	195
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	1

Забележителности редактиране

Петрова нива, на 14 km югоизточно от селото – паметник, параклис костница и музей на Преображенското въстание^[2]
Църква „Свети Атанас“ – първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това^[2]
Махмукьово кале – останки от крепост на 8 km югоизточно от селото^[2]

Редовни събития редактиране

Всяка година в продължение на два дни – предпоследните събота и неделя на юли, се провежда Ден на родното село, който в миналото се е наричал селски събор (панагир).

Личности редактиране

Родени в Звездец

Поп Георги Стоянов Джелебов (1810 – 1876), възрожденски учител и пръв български свещеник в Бургас
Иван Делибозов, български революционер
Костадин Лостов (1862 – 1837), български революционер, кмет на Гьоктепе
Христо Тодоров, български революционер

Други

Киро Узунов (1864 – 1938), български революционер
Тони Димитрова (р. 1963), българска поп-певица, живяла в Звездец

Бележки редактиране

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
↑ ^а ^б ^в Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[spps-2] а ^б ^в ^г ^д Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.

[въздух-3] а ^б ^в Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.

[4] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]