Звездец

село в България
Тази статия е за селото. За върха вижте Звездец (връх).

Звездѐц е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. Селото е най-голямото по население в общината.

Звездец
Общи данни
Население492 души[1] (15 март 2024 г.)
5,38 души/km²
Землище91,489 km²
Надм. височина354 m
Пощ. код8360
Тел. код05959
МПС кодА
ЕКАТТЕ30483
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)
Звездец в Общомедия

География редактиране

 
Край Звездец

Звездец се намира в планината Странджа, близо до река Велека, на която от 1942 г. има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология (№ 83700). Звездец се намира на 20 km от общинския център Малко Търново и на 53 km от областния център Бургас. Селото е част от територията на Природен парк „Странджа“.

История редактиране

Селото се споменава за пръв път през XVII век под името Гьоктепе, като по това време е важен животновъден център и едно от най-големите села в Странджа. В края на XVIII век и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от кърджалии. В началото на XIX век в Гьоктепе е основано първото училище в Странджа, а жители на селото взимат участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 г.[2]

Участието на село Гьоктепе в борбата за независима църква и национално освобождение е свързана с поп Георги Стоянов Джелебов. Тя започва след като пред каймаканина в Бургас, в присъствието на гръцкия фанариот Неофит, поп Георги Стоянов Джелебов отрекъл принадлежността си към Созополската (гръцката) митрополия и заявил, че не е подчинен на созополския владика.[3]

Когато след време протосингелът на Неофит отишъл да иска парите за църквата, поп Георги накарал хората от селото да го изгонят и да не му дадат и грош.[3]

След посещенията на поп Георги в родното му село, към 1867г. Гьоктепе вече имало българско училище с учител Тома Арамазов. След посещението в селото гъоктепечани изгонили гъркоманския поп и назначили български – поп Койчо Апостолов от с. Чеглаик.[3]

Гьоктепе е един от центровете на Преображенското въстание през 1903 година, като решението за началото му е взето в близката местност Петрова нива. За войвода на участъка е избран Киро Узунов. При потушаването на въстанието 25 от 100 къщи, църквата и училището са изгорени, а населението напуска селото.[4] Смъртната дружина на селото е в състав: Христо Тодоров (войвода), Тодор Кирязов (подвойвода), Тодор Деликяровов, Костадин Лостов, Никола Делибозов, Пройко Пеев, Стойчо Панайотов, Тодор Г. Трандев и Христо Каратодоров.

През следващите години част от тях се завръщат, а след Балканските войни (1912 – 1913 г.) в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. Към 1926 година жителите му са 574 души.[2]

Кметове на село Звездец от 2003 година са Георги Костадинов Бакрачов (2003 – 2007), Стоян Драгиев Петков (2007 – 2011), Пламен Георгиев Градев от 2011 година.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 486
Българи 286
Турци 4
Цигани 195
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Забележителности редактиране

  • Петрова нива, на 14 km югоизточно от селото – паметник, параклис костница и музей на Преображенското въстание[2]
  • Църква „Свети Атанас“ – първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това[2]
  • Махмукьово кале – останки от крепост на 8 km югоизточно от селото[2]

Редовни събития редактиране

  • Всяка година в продължение на два дни – предпоследните събота и неделя на юли, се провежда Ден на родното село, който в миналото се е наричал селски събор (панагир).

Личности редактиране

Родени в Звездец
Други

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. а б в Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.