Чернова:Здравко Хубенов

(пренасочване от Здравко Хубенов)

Здравко Кирилов Хубенов e български зоолог и ентомолог, професор.

Биография редактиране

Здравко Хубенов е роден на 3 януари 1954 г. в гр. София. Завършва висше образование през 1976 г. в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] През 1985 г. защитава дисертация на тема „Фаунистични, зоогеографски и екологични изследвания върху семейство Tachinidae (Diptera) от Санданско-Петричката котловина“.[2]

Автор е на над 180 научни статии и монографии.[1] Цялата му научна кариера преминава в Българската академия на науките – в бившия Институт по зоология и в Националния природонаучен музей.

Той е сред водещите ентомолози в България, със значими постижения в областта на таксономията и фаунистиката. Съществени са изследванията му и в изучаването на зоогеографското райониране на страната, изследването на редица защитени природни територии и в проучването на застрашени и инвазивни видове.

Основни научни приноси редактиране

Най-значителни са приносите му в областта на диптерологията (дял от ентомологията, изучаващ двукрилите насекоми, разред Diptera). По отношение на паразитоидните мухи тахини от сем. Tachinidae той е сред водещите в света специалисти. Освен по тахините, той има публикации и върху подразредите Nematocera и Brachycera на разред Diptera, включително и една книга върху целия разред. Освен върху фауната на двукрилите, двукрилите паразитоиди и техните гостоприемници, той изследва и инвазивните безгръбначни животни, предимно ракообразни и водни мекотели и оценката на риска от навлизане на инвазивни чужди видове в българската фауна.[3] Сериозен принос има в проучването и оценката на екологичното състояние на българския участък на р. Дунав и значението на реката като екологичен коридор за навлизане на чужди инвазивни видове. Освен по тази тема, той работи и върху ракообразни и водни мекотели от други обширни водни басейни, като Охридското езеро, Черно море и др. Многобройни са проектите за изучаване на биологичното разнообразие, неговото опазване и управление, в които проф. Хубенов има ръководно участие. Той е ръководил екипа, разработил голяма част от докладите за насекомите в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие, участвал е в разработването на планове за управление на националните паркове Пирин и Рила, на някои от природните паркове (Шуменско плато, Риломанастирска гора), на редица защитени територии – Кайлъка, Чохльовско блато, Атанасовско езеро и др. Участвал е при изграждането, развитието и оптимизирането на националната екологичната мрежа Натура 2000 [4]и при картирането и определянето на природозащитното състояние на природни местообитания и видове водни безгръбначни животни. Автор е на методики за определяне на благоприятно природозащитно състояние на типове природни местообитания по Натура 2000 в България за групи безгръбначни животни и на методики за мониторинг на редица видове безгръбначни животни. Проф. Здравко Хубенов е автор на редица обобщаващи статии върху биологичното разнообразие на България и на отделни нейни обширни райони като Кресненския пролом, Източните Родопи, Витоша и др. В том 2 на Червената книга на Република България[5], проф. Хубенов е автор на статиите за пет вида мекотели.

Преподавателската му дейност е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Пловдивския университет „П. Хилендарски“. В Биологическия факултет на Софийския университет той дълги години чете лекции по „Ентомология, еволюция и филогения на насекомите“ и „Морфология, анатомия и систематика на насекомите“. В Нов български университет преподава „Зоология на безгръбначните животни“ и „Зоология на гръбначните животни“, а в Пловдивския университет – „Фаунистично разнообразие на България“.[1] Особено внимание отделя на качеството на преподаването в университетите. Влага много усилия и е един от малкото преподаватели, които сами са изготвили табла (с внушителен брой – 1658!) за онагледяване на лекциите си. Проф. З. Хубенов е популярен и с енциклопедичните си познания в областта на ентомологията, българската флора и фауна, филогенията и еволюцията на насекомите и природните науки като цяло.

Източници редактиране

  1. а б в Национален природонаучен музей, БАН. Здравко Хубенов (професор д-р) // Посетен на 6 януари 2024.
  2. Хубенов, Здравко. Фаунистични, зоогеографски и екологични изследвания върху семейство Tachinidae (Diptera) от Санданско-Петричката котловина // plus.cobiss.net. Посетен на 22 април 2024.
  3. Trichkova T . R. Tomov, V. Vladimirov, H. Kalcheva, Y. Vanev, A. Uludag, V. Tyufekchieva (Eds.) 2017. B ook of Abstracts, 7th ESENIAS Workshop with Scientifc Conference 'Networking and Regional Cooperation Towards I nvasive Alien Species Prevention and Management in Europe', 28-30 March 2017, IBER-BAS, ESENIAS, Sofia, Bulgaria, 168 pp.
  4. Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнаес, К., Цонев, Р., Димова, Д., Цветков, П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, 1-630.
  5. Големански, В. и др. (ред.) 2011. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. ИБЕИ – БАН & МОСВ, София.