Зимни олимпийски игри 1956
Седмите зимни олимпийски игри се провеждат в Кортина д'Ампецо, Италия от 26 януари до 5 февруари 1956 г.[1] Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Колорадо Спрингс, Лейк Плесид и Монреал.[2] Кортина д'Ампецо печели домакинството на игрите през 1944 г., но тогава олимпиадата е отменена поради Втората световна война.[2]
| Зимни олимпийски игри 1956 VII Giochi Olimpici invernali | |
| Държава |  Италия |
|---|---|
| Град домакин | Кортина д'Ампецо |
| Участващи страни | 32 |
| Участващи спортисти | 821 (687 мъже, 134 жени) |
| Състезания | 24 |
| Откриване | 26 януари 1956 г. |
| Закриване | 5 февруари 1956 г. |
| Открити от | Джовани Грончи |
| Клетва на спортистите | Джулиана Минузо |
| Олимпийски огън от | Гидо Кароли |
| Олимпийски стадион | Стадио Олимпика |
| Зимни олимпийски игри 1956 в Общомедия | |
Това са първите зимни олимпийски игри, предавани по телевизията и получаващи по този начин глобална публика.[3] Всички съоръжения с изключение на едно се намират на разстояние, удобно за ходене от едно до друго. Игрите са и първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите).[2]
Участници редактиране
За пръв път на зимна олимпиада участие взима и СССР. Страната прави впечатляващ дебют, като печели най-много медали, включително 7 златни. Кънкьорите им печелят три от четирите златни медала в спорта, а хокейният отбор прекратява доминацията на канадците от ранните зимни олимпийски игри. Съветският отбор е настанен на различно място от всички останали.[3][4][5] Австриецът Тони Зайлер печели и трите състезания в алпийските ски и става първият олимпиец, постигнал това.[3]
Спортистите от ФРГ и ГДР формално се състезават в един обединен отбор след решение на МОК, но практически имат два отделни екипа.[6] На олимпиадата участват 821 спортисти от 32 страни (687 мъже и 134 жени).[1][2]
Церемонии редактиране
За втори пореден път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън. В този случай е запален на Капитолия.[7]
Церемонията по откриването се провежда на олимпийския стадион.[8] Олимпийският огън е запален от Гидо Кароли, а игрите са официално открити от Джовани Гронки.[1] На тази олимпиада за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена – скиорката Джулиана Минузо, бронзова медалистка от олимпийските игри в Осло през 1952 г.[3]
Спортове редактиране
На олимпиадата се провеждат състезания в осем спорта, които са под егидата на четири федерации. Това са федерациите по бобслей и тобоган, ски, пързаляне с кънки и хокей на лед.
За първи път се провеждат състезания в дисциплините 30 km ски бягане за мъже и щафета 3 × 5 km ски бягане за жени. Освен това е въведена дисциплината 15 km ски бягане мъже вместо 18 km както е до предишната олимпиада.[2] За последен път на олимпийски игри състезанията по фигурно пързаляне се провеждат на открито.[9]
Препратките в таблицата водят към страницата за съответния спорт на олимпиадата в Кортина д'Ампецо.
| спорт | брой състезания | за мъже | за жени |
|---|---|---|---|
| Бобслей | 2 | 2 | 0 |
| Бързо пързаляне с кънки | 4 | 4 | 0 |
| Северна комбинация | 1 | 1 | 0 |
| Ски алпийски дисциплини | 6 | 3 | 3 |
| Ски бягане | 6 | 4 | 2 |
| Ски скокове | 1 | 1 | 0 |
| Фигурно пързаляне* | 3 | 1 | 1 |
| Хокей на лед | 1 | 1 | 0 |
* Във фигурното пързаляне се провежда едно състезания по двойки
В състезанията по ски скокове финландският отбор въвежда нов стил на скачане, при който ръцете стоят изпънати до тялото вместо да са над главата като при гмуркане.[3]
Рекорди редактиране
- Шведът Сикстен Йернбери печели медали във всичките четири състезания по ски бягане.
Медали редактиране
| Витрина | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  СССР
|
7 | 3 | 6 | 16 |
| 2 |  Австрия
|
4 | 3 | 4 | 11 |
| 3 |  Финландия
|
3 | 3 | 1 | 7 |
| 4 |  Швейцария
|
3 | 2 | 1 | 6 |
| 5 |  Швеция
|
2 | 4 | 4 | 10 |
| 6 |  САЩ
|
2 | 3 | 2 | 7 |
| 7 |  Норвегия
|
2 | 1 | 1 | 4 |
| 8 | Италия
|
1 | 2 | 0 | 3 |
| 9 |  Германия (обединен отбор)
|
1 | 0 | 1 | 2 |
| 10 |  Канада
|
0 | 1 | 2 | 3 |
Павел Колчин става първият състезател от извън Скандинавия, спечелил медал в ски бягането, печелейки общо три.[10]
САЩ доминира състезанията по фигурно пързаляне с общо пет медала в спорта. Съветският съюз печели седем от дванадесетте медала в бързото пързаляне с кънки. Австрийците доминират в алпийските ски.[2]
За България участват 7 спортисти, между които и първата жена – Мария Димова. [5] Останалите участници са ски бегачите Димитри Петров, Захарин Гривев, Христо Дончев и състезателите по ски алпийски дисциплини Георги Димитров, Георги Варошкин и Петър Ангелов.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
- ↑ а б в г д е www.skimuseum.net Архив на оригинала от 2017-10-30 в Wayback Machine.. 29 октомври 2017
- ↑ а б в г д Cortina D' Ampezzo 1956, corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
- ↑ а б Кортина ДAмпецо 1956 // www.bgolympic.org. Български олимпийски комитет. Архивиран от оригинала на 2015-07-10. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Cortina im Kaleidoskop // Die Zeit Nr. 05 1956. Die Zeit, 2 февруари 1956. Посетен на 10 юли 2015. (на немски)
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
- ↑ Arbeiter-Zeitung, 27 януари 1956 г., бр. 22, стр. 8. Виена
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.