Злочеста Кръстинка
„Злочеста Кръстинка“ е втората повест на Илия Блъсков, издадена през 1870 година в Русе. Повестта е с подзаглавие „Повест народно-българска“. Състои се от 25 глави.
| Злочеста Кръстинка | |
 Заглавна страница на изданието от 1928 г. | |
| Автор | Илия Блъсков |
|---|---|
| Първо издание | 1870 г. Русе,  България |
| Оригинален език | български |
| Жанр | драма |
Докато в първата си повест – „Изгубена Станка“ – Блъсков разгръща мотива за нещастната фамилия чрез съдбата на отвлечената девойка[1], то в „Злочеста Кръстинка“ този мотив е показан чрез страданията на едно семейство, изоставено от своя баща (Лулчо). Именно поведението на бащата се оказва определящо за живота на фамилията.
Повестта съдържа и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква.
Вижте също редактиране
Библиография редактиране
- Звезделина Братанова – "Съдбата на различния човек в повестта „Злочеста Кръстинка“ от Илия Р. Блъсков"
- Звезделина Братанова – "Християнски религиозни идеи в повестта „Злочеста Кръстинка“ на Илия Блъсков"
- Елена Налбантова - „Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература“
Източници редактиране
- ↑ Аретов, Н., Н. Чернокожев. Българска литература VІІІ – ХІХ век. (Един опит за история). С., ИК „Анубис“, 2006.