Иван Алексиев
Иван Стойков Алексиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Иван Алексиев | |
български революционер | |
Роден |
1884 г.
|
---|---|
Починал |
Биография редактиране
Роден е през 1884 година в Ениджия. Когато завършва началното училище в родното си село, Иван бил повикан от своя брат Алекси Алексиев в Габрово, за да учи в прогимназията. Тук Иван скоро се свързал с нововъзникналите местни професионални и социалистически организации и едва 16-годишен става един от главните подбудители на голямата ученическа стачка през учебната 1900-1901 година в Габровската гимназия. Когато завършва гимназия, революционното движение в Тракия било в своя разгар. Той напуска Габрово и тръгва към границата, решен да се включи в някоя от действащите чети. В крайграничното село Къзъклисе, Иван се среща с пребиваващи в селото дейци на ВМОРО и се присъединява към тях. Алексиев обаче бил млад, едва навършил 19 години, без всякакъв опит и подготовка. По тази причина успели да го убедят да остане временно за пунктов началник в селото. Тзи дейност не му харесала и скоро той се прехвърлил зад границата, където се присъединил към агитационната чета на Лазар Маджаров.
По този повод в своите спомени Коста Тенишев, ръководител на чета по време на Преображенското въстание, пише:
„ | Когато бяхме в къщата на Георги Чобанов в с. Тастепе, през деня Маджаров се скара на Иван Стойков, че е дошъл в четата на своя глава и че е още много млад. На бележката на войводата той отговори, че иска да ходи с четата да се бие. Така и стана. В местността Кукурдан Иван бе убит заедно с дядо Яни. | “ |
Пет месеца Иван Стойков придружавал агитационната чета на Лазар Маджаров и участвал във всичките ѝ акции. На 26 май 1903 година в местността Кукурдан в Ковчазското землище сборна група от четите на Лазар Маджаров и Стоян Петров Кехаята се сблъскала с турски аскер и в завързалото се сражение паднал убит старият войвода Кехаята, а Иван Стойков бил тежко ранен в крака. За да не падне жив в ръцете на врага, той се самоубива с револвера си.[1] Подвигът на двамата е отразен в народната песен „Голям се гърмеж зачува“, поместена в стихосбирката „Странджанска гусла“ от Яни Попов.
Бележки редактиране
- ↑ Орманджиев, Иван Пандалиев. Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско, с. 276.