Иван Димитров (футболист, р. 1935)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Димитров.
Иван Миланов Димитров (14 май 1935 г. – 1 януари 2019 г.) е български футболист, защитник. Клубна легенда на Локомотив (София).[1] Играл е също за Строител (София), Завод 12, Спартак (София) и Академик (София).
| Иван Димитров | |||||||||
 Димитров на 35-годишна възраст през 1970 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Иван Миланов Димитров 14 май 1935 г. | ||||||||
| Починал | 1 януари 2019 г. София,  България | ||||||||
| Пост | защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Състезателната му кариера продължава 18 години от 1953 г. до 1971 г. Има 340 мача с 4 гола в „А“ група, от които 215 мача с 2 гола за Локомотив (Сф).
Димитров изиграва също 70 мача, в които бележи един гол, за националния отбор на България. Участник на две световни първенства – Чили'62 и Мексико'70, както и на Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г.
Биография редактиране
Клубна кариера редактиране
Иван Димитров е юноша на Академик (София), но дебютира в „А“ група през 1953 г. с екипа на Строител (София).[2] През следващия сезон играе за Завод 12, а през 1956 г. е привлечен в Локомотив (София) от тогавашния треньор Александър Попов – Врабчо.
Димитров изиграва първия си мач за Локомотив (София) на 30 май 1956 г. През 1960 г. става капитан на отбора и носи лентата на ръката си до 1965 г. Един от лидерите в шампионския състав на тима, който печели титлата през сезон 1963/64. По време на кампанията записва 28 мача. Със столичните „железничари“ става също европейски железничарски първенец през 1961 г. и 1963 г.
През 1965 г. Димитров преминава в Спартак (София). С отбора печели националната купа през 1967/68. След обединението на Спартак с Левски (София) през 1969 г. преминава в Академик (София). С този отбор слага край на кариерата си през 1971 г. на 36-годишна възраст.
Национален отбор редактиране
Между 1957 г. и 1970 г. Димитров изиграва 70 мача с един гол за националния отбор на България. В 10 срещи е капитан на селекцията.
Дебютира на 21 юли 1957 г. срещу СССР (0:4), а последния му мач е на 2 юни 1970 г. срещу Перу (2:3). Участник на световните първенства Чили`62 (3 мача) и Мексико`70 (2 мача). Участва и в 2 мача на Олимпийските игри през 1960 г. (5-о място). Бележи единственият си гол за България на 6 декември 1959 г. в приятелски мач срещу Дания.[3]
Успехи редактиране
- Локомотив (София)
- Европейско железничарско първенство:
Шампион (2): 1961 г., 1963 г.
- Спартак (София)
- Национална купа:
- Носител: 1967/68
Източници редактиране
- ↑ Почина легендaрния Иван Димитров lokosf.info 4 януари 2019 г.
- ↑ Иван Димитров: Витлачил беше пиянде и мръсник blitz.bg 23 октомври 2012 г.
- ↑ България - Дания 2:1 eu-football.info
- ↑ Почина бившият капитан на националния отбор по футбол Иван Димитров 24chasa.bg 2 януари 2019 г.
Външни препратки редактиране
- Профил на Иван Димитров в сайта eu-football.info