Иван Икономов (инженер)
Иван (Вано) Тенов Икономов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), инженер.
| Иван Икономов | |
| български инженер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1938 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Гентски университет |
| Награди | За гражданска заслуга |
Биография редактиране
Роден е на 3 март 1881 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Тено Икономов и Магда Янова-Икономова. Сред седемте му братя и сестри са революционерите Гоце Икономов, участник в създаването през 1895 година на Кукушкия революционен комитет, и Димитър (Мицо) Икономов.[1][2]
Завършва кукушкото класно училище в 1893 година и постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва я в 1900 година с петнадесетия випуск.[3][4]
Става учител в родния си град Кукуш и се включва в дейността на ВМОРО. През учебната 1902/1903 година е задържан заедно с Димитър Гълъбов и Гоце Вангелов.[5] Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и е четник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[6] Димитър Влахов го споменава в мемоарите си като активен македонски революционер.[7]
Заминава да следва инженерство в Гентския университет, Белгия.[8] През 1912 – 1913 г. взима участие в Балканската война. По време на Междусъюзническата война е опожарен родният му град Кукуш и близките му се преселват в България. Иван Икономов се връща в Белгия и се дипломира като инженер (1914), след което участва в Първата световна война такъв; приравнен капитан, началник на 5-и пътен участък от 7-а пехотна дивизия. За заслуги във войната е награден с орден „За гражданска заслуга“, V степен.[9] Пленен е и освободен през 1919 г. До края на живота си работи в България като инженер.[1][10]
Участва като делегат от Татарпазарджишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11]
Женен е за Люба Бичева (1893 – 1978) също от Кукуш, възпитаничка на Солунската българска девическа гимназия, випуск XIX (1910), учителка.[1]
Иван Икономов умира на 10 февруари 1938 година в София.[1]
Родословие редактиране
| Тено Икономов | Магда Янова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Икономов (1876 – ?) | Димитър Икономов (1878 – 1957) | Иван Икономов (1881 – 1938) | Люба Бичева (1893 – 1978) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници редактиране
- ↑ а б в г Иван (Вано) Икономов // geni.com.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.
- ↑ Зрелостно свидетелство от Българската мъжка гимназия в Солун // 17 юни 1901.
- ↑ Списък на затворените, загинали, интернирани и осъдени градски и селски учители из вилаетите уч. 1902/1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 71 - 72.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Димитар. Мемоари. Заедница за издавачка дејност при НИП Нова Македонија, 1970. с. 15.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 6-7
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
