Иван Качулев

Иван Великов Качу̀лев е български фолклорист, етномузиколог.

Иван Качулев
български фолклорист, музиколог
Роден	4 юни 1905 г. Ямбол, Княжество България
Починал	12 юли 1989 г. София, Народна република България
Учил в	Национална музикална академия
Научна дейност
Област	фолклор, музикология
Учил при	Тамара Янкова
Работил в	Народен етнографски музей Института по музикознание при БАН

Биография

Роден е на 4 юни 1905 г. в Ямбол. През 1938 г. завършва пиано в Теоретичния отдел на Националната музикална академия при Тамара Янкова. От 1946 до 1949 г. е асистент в отдела за народна музика в Народен етнографски музей. През 1948-1952 г. преподава пиано в Държавна музикална академия. През 1949 г. е избран за научен сътрудник, а през 1956 г. за старши научен сътрудник в Института по музикознание при Българска академия на науките. Като фолклорист и музиколог има принос в изследването на българските народни музикални инструменти и записването на голям брой музикални мелодии и народни песни.

Творчество

Иван Качулев е автор на редица научни трудове за българските народни музикални инструменти, а голяма част от тях са публикувани специалните издания на комплексните научни експедиции на БАН в различни части на България.

• „Тамбурите в Разложко“ (1952 г.)
• „Български народни песни за Русия и Съветския съюз“ (1953 г.)
• „Свиркарството в село Шипка“ (1955 г.)
• „Състояние на народната музика в Родопите“ (1955 г.)
• „Овчарските звънци в град Гоце Делчев“ (1955 г.)
• „Народни музикални инструменти в Добруджа“ (1956 г.)
• „Народните инструменти и инструменталната народна музика на българските мохамедани в Родопите“ (1962 г.)
• „Български духови двугласни народни инструменти. Гайди и двоянки“ (1965 г.)
• „Народни песни от Североизточна България“ (1962, 1973 г.)