Иван Никитович Кошедуб (роден на 8 юни 1920 г. в Ображиевка, Черниговска губерния, Украинска ССР; † 8 август 1991 г. в Москва, Съветски съюз) е съветски пилот, маршал от авиацията и три пъти Герой на Съветския съюз.

Иван Кожедуб
Ива́н Ники́тович Кожеду́б
Роден
Починал
8 август 1991 г. (71 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
ЕтносУкраинци[1]
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
ПартияКПСС (1943 г.)
Активен периодот 1940 г.
НаградиГерой на Съветския съюз (4 февруари 1944)[2][3]
Герой на Съветския съюз (19 август 1944)[4]
Герой на Съветския съюз (18 август 1945)[5]
Орден „Ленин“ (4 февруари 1944)[2]
Орден „Ленин“ (21 февруари 1978)
Червено знаме (22 юли 1943)[6]
Червено знаме (30 септември 1943)[7]
Червено знаме (29 март 1945)[8]
Червено знаме (29 юни 1945)[9]
Червено знаме (2 юни 1951)
Червено знаме (22 февруари 1968)
Червено знаме (26 юни 1970)
Червена звезда (4 юни 1955)
Червена звезда (26 октомври 1955)
Иван Кожедуб в Общомедия
Скоморохов и Кожедуб

След обучение в професионално училище по химия и технологии, той се присъединява към Червената армия през 1940 г., получава пилотно обучение през 1941 г. в Чугуевското военно авиационно училище и след това работи там като летателен инструктор.

През ноември 1942 г., като част от Германо-съветската война, той е прехвърлен на фронта, където скоро се включва в първите въздушни битки. В 326 мисии, на които е летял основно с Лавочкин La-5 или La-7, Кожедуб постигна 62 потвърдени въздушни победи в 120 въздушни битки, включително срещу реактивен самолет Me 262.[10] Той е най-успешният съветски (и съюзнически) боен пилот през Втората световна война. Той отбеляза повечето от своите победи (45) на La-5.[11] Почитан е три пъти като Герой на Съветския съюз (4 февруари 1944 г.,[12] 19 август 1944 г. и 18 август 1945 г.), последният път с едновременно повишение в майор, въпреки че от август 1944 г. е заместник-командир на 176-и гвардейски изтребителен авиационен полк с чин капитан.

След войната Кошедуб учи във Военната академия на ВВС в Монино през 1949 г.

По време на Корейската война редактиране

След завръщането си в СССР Кожедуб посещава Военновъздушната академия, базирана в Монино, която завършва през май 1949 г. Първоначално трябва да бъде назначен като заместник-командир на 31-ва изтребителна авиационна дивизия, базирана в Баку, но – по заповед „отгоре“ поради високият му статут на топ летящ ас – той е преназначен в 324-та изтребителна авиационна дивизия. Първоначално той служи като помощник-командир за летателно обучение, но скоро е повишен в командир на дивизията през ноември 1950 г. Малко след това единицата е изпратена в Китай, където първоначално обучава китайски и севернокорейски пилоти. Кожедуб, въпреки че е един от първите пилоти, овладяли изтребителя МиГ-15 през 1949 г., със заповед на командването му е строго забранено да участва в бойни полети. Неговата дивизия се състои само от два полка (176-ти гвардейски и 196-ти изтребителен авиационен полк), а не от обичайните три. Въпреки това пилотите от неговата дивизия постигат 216 въздушни победи в Корея от април 1951 г. до февруари 1952 г., като същевременно претърпяват само 27 загуби на МиГ-15 и девет убити пилоти.[13][14]

През 1956 г. завършва Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „К. Я. Ворошилов“ и няколко пъти става депутат във Върховния съвет. От 1964 г. е първи заместник-началник на авиационните сили на военно окръжие.

След повишаването му в генерал-полковник през 1970 г. той се премества в ръководството на военновъздушните сили през 1971 г. От 1978 г. работи в групата на генералния инспектор на Министерството на отбраната на СССР. През 1985 г. е повишен в маршал на авиацията. Кошедуб умира през 1991 г. и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.

Военни звания редактиране

  • Сержант (февруари 1941)
  • Старши сержант (23.02.1942)
  • Младши лейтенант (15.05.1943)
  • Лейтенант (05.08.1943)
  • Старши лейтенант (10.11.1943)
  • Капитан (24.04.1944)
  • Майор (19.11.1944)
  • Подполковник (20.01.1949)
  • Полковник (03.01.1951)
  • Генерал-майор на авиацията (03.08.1953)
  • Генерал-лейтенант на авиацията (27.04.1962)
  • Генерал-полковник от авиацията (29.04.1970)
  • Маршал на авиацията (07.05.1985)

Награди редактиране

СССР редактиране

  • Три пъти Герой на Съветския съюз (04.02.1944 г., № 1472; 19.08.1944 г., № 36; 18.08.1945 г., № 3)
  • Два ордена на Ленин (04.02.1944; 21.02.1978).
  • Седем ордена на Червеното знаме (22.07.1943 г., № 52212; 30.09.1943 г., № 4567; 29.03.1945 г., № 4108; 29.06.1945 г., № 756; 02.06.1945 г. /1951 г., № 122; 22.02.1968 г., № 23; 2 06.06.1970 г., № 537483)
  • Орден на Александър Невски (31.07.1945 г., № 37500)
  • Орден на Отечествената война 1-ва степен (06.04.1985)
  • Два ордена на Червената звезда (04.06.1955; 26.10.1955)
  • Орден „За служба на родината във въоръжените сили на СССР“ II степен (22.02.1990)
  • Орден „За служба на родината във въоръжените сили на СССР“ III степен (30.04.1975)
  • Медал „За бойни заслуги“ (1950)
  • Други медали на СССР

Чужди редактиране

  • Орден на Червеното знаме (Монголска народна република)
  • Орден за заслуги към отечеството (ГДР, 08.05.1975)
  • Орден на Възраждането на Полша, IV клас (Полша)
  • Орден за свобода и независимост, 1-ва степен (КНДР)
  • Орден на националното знаме 1-ва степен (КНДР)
  • Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (НРБ, 1982)
  • Медал „30 години Българска народна армия“ (НРБ, 1974)
  • Медал „30 години победа над нацистка Германия“ (НРБ, 1975)
  • Медал „40 години от победата над хитлеристкия фашизъм“ (НРБ, 1985)
  • Медал „40 години освобождение на Корея“ (КНДР)
  • Медал „30 години победа над милитаристка Япония“ (Монголска народна република, 1976)
  • Медал „50 години Монголска народна армия“ (Монголска народна република, 1971)
  • Медал „40 години от победата на Халхин-Гол“ (Монголска народна република, 1979)
  • Медал „60 години въоръжени сили на Монголската народна република“ (Монголска народна република, 1981)
  • Медал „20-та годишнина на революционните въоръжени сили на Куба“ (Куба, 1978)
  • Медал „30-та годишнина на революционните въоръжени сили на Куба“ (Куба, 1986)
  • Медал Братство по оръжие (Полша, 1988)

Почетен гражданин редактиране

Книги от Иван Кожедуб редактиране

Източници редактиране

  1. 403
  2. а б pamyat-naroda.ru
  3. pamyat-naroda.ru
  4. pamyat-naroda.ru
  5. pamyat-naroda.ru
  6. pamyat-naroda.ru
  7. pamyat-naroda.ru
  8. pamyat-naroda.ru
  9. pamyat-naroda.ru
  10. Kopenhagen, Wilfried. Lexikon Sowjetluftfahrt. Klitzschen, Elbe–Dnjepr, 2007. ISBN 978-3-933395-90-0. S. 131. (на немски)
  11. Schachurin, Alexei Iwanowitsch. Flügel des Sieges. Berlin, Militärverlag der DDR, 1989. ISBN 3-327-00822-1. S. 248. (на немски)
  12. Указ Президиума Верховного Совета СССР „О присвоении звания Героя Советского Союза офицерскому составу военно-воздушных сил Красной Армии“ от 4 февраля 1944 года / // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик, 17 февруари 1944. с. 1 (№ 10 (270). Посетен на 25 septemvri 2023.
  13. Zampini, Diego F. Rote Asse über Nordkorea. Berlin, Möller, 2008. с. 9, 14 Flieger Revue Extra. Nr. 22.
  14. Симонов, Андрей; Бодрихин, Николай. Бойни летци - два пъти и три пъти Герои на Съветския съюз. Москва, Фондация „Руски рицари“, Музей на технологиите „Вадим Задорожни“, 2017. ISBN 9785990960510. с. 12 – 14.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iwan Nikitowitsch Koschedub в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​