Игнатиево
Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4329 души по настоящ адрес и 4366 души по постоянен адрес.[2]
| Игнатиево | |
  Игнатиево  Игнатиево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4328 души[1] (15 март 2024 г.) 168 души/km² |
| Землище | 25,841 km² |
| Надм. височина | 77 m |
| Пощ. код | 9143 |
| Тел. код | 05119 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 32278 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
| Кметство – кмет | Игнатиево Димитър Димитров (ГЕРБ) |
География редактиране
Град Игнатиево се намира на запад от Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център — град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него — с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.
В близост до града, на юг от него се намира местността „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на залесен склон.
Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През социализма е започнато разкопаване от единия край, което не подсказало нищо, затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.
История редактиране
През Кримската война (1854-1855) край Руслар са разположени английски и френски войски.[3]
След Руско-турската война от 1877–1878 г. бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават две села — Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево.
Първоначално хората заселват ниската част — там, където сега са нивите и където минава магистрала Хемус, но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. Към 1896 г. заразните болести са все още широко разпространени в селото.[4]
През 1883 г. в Руслар е открито начално училище, а през 1919 г. — и прогимназия. На 4 август 1924 г. Русларският общински съвет разглежда бюджета на общината по доклад на кмета Яни Шивачев и поради липса на достатъчни училищни помещения отстъпва своето общинско здание за оформяне на три класни стаи, канцелария, салон и около декар и половина дворно место на прогимназията на селото.[5] През 1930 г. двете местни училища се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[6]
През 1934 г. селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.
Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (предимно добруджанци и македонци). По време на социализма, когато голяма част от местното население си намира работа в заводите във Варна, не достига работната ръка в селскостопанската кооперация на с. Игнатиево. Тогава в селото се настаняват така наречените копанари, доведени от тогавашния кмет. С времето тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.
След заселването на циганите в селото се появява напрежение между етническите групи. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково.
През 1983 г. е построена нова сграда на училището.[6]
На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България.[7]
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3979 | 100,00 |
| Българи | 2057 | 51,69 |
| Турци | 76 | 1,91 |
| Цигани | 450 | 11,30 |
| Други | 752 | 18,89 |
| Не се самоопределят | 42 | 1,05 |
| Неотговорили | 602 | 15,12 |
Управление редактиране
Икономика редактиране
Инфраструктура редактиране
В Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[6]
Култура редактиране
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1907, No. 1, стр.22
- ↑ Свободен гражданин — седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год., стр. 3
- ↑ Дневни новини — независим информационен ежедневник; ред. к-т. — Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924 г. / стр. 2.
- ↑ а б в История // sou.ignatievo.eu. СОУ Св. св. Кирил и Методий, 2016. Архивиран от оригинала на 2018-06-29. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.
- ↑ „Справка за населението на град Игнатиево, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-25. Посетен на 14 декември 2016 г.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)