Идеално Аз
В психоанализата терминът идеален Аз е „образ на перфектната същност към която аз-а се стреми“[1]. Фройд предписва точно определена цел на психоанализата: „да улесни Аза в постепенното му завоюване на То"[2]. Преходът от То към Аза се извършва по два различни пътя. Първият е директен, а вторият преминава през идеалния Аз, който представлява „реактивна формация срещу инстинктивните процеси на То\". Според Д. Лагаш идеалният Аз може да се определи като идеал за лично всемогъщество и неуязвимост, произлизащ пряко от първичния нарцисизъм на детето.
Източници редактиране
- ↑ Janine Chasseguet-Smirgel, The Ego Ideal: A Psychoanalytic Essay on the Malady of the Ideal, 1st American ed., trans. Paul Barrows, introduction by Christopher Lasch (1984; New York: W.W. Norton, 1985), originally published as Idéal du moi ([Paris]: Tchou, 1975). ISBN 0-393-01971-3.
- ↑ Зигмунд Фройд, Аз и То
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Вижте също редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ego ideal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
