Ижица
| Кирилска буква Ѵ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0474 | ||||||
| Mалка: U+0475 |
| Кирилски знак Ѷ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0476 | ||||||
| Mалка: U+0477 |
Ѵ, ѵ или Ѝжицата е буква от ранната кирилица. Тя се използва за изразяване на ипсилон (Υ, υ) в думи, произлизащи от гръцкия, като например сѵнодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук [i] като буквата И, с времето започва да се смята за излишна.
Употребата на ижица в руския език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
Ижицата все още се използва за предаването на старобългарски (църковнославянски) текстове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като и или в. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като и; ижица без ударение е съгласна и се чете като в. Неударената ижица, изразяваща звука и, е белязана със специален разграничителен знак – т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
Ѷ, ѷ или Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около 1860 г. и в румънската кирилица.
| Кодиране | Регистър | Десетичен | Шестнадесетичен | Осмичен | Двоичен |
|---|---|---|---|---|---|
| Уникод за Ѵ | Голяма | 1140 | 0474 | 002160 | 0000010001110100 |
| Малка | 1141 | 0475 | 002161 | 0000010001110101 | |
| Уникод за Ѷ | Голяма | 1142 | 0476 | 002162 | 0000010001110110 |
| Малка | 1143 | 0477 | 002163 | 0000010001110111 |
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- A Berdnikov and O Lapko, „Old Slavonic and Church Slavonic in TEX and Unicode“, EuroTEX ’99 Proceedings Архив на оригинала от 2008-03-08 в Wayback Machine., September 1999 (PDF)
- F Lauritzen, Michael the Grammarian's irony about hypsilon: a step towards reeconstructing byzantine pronuntiation, Byzantinoslavica 67 (2009) 231 – 240