„Изборът на Софи“ е роман от 1979 г. на американския писател Уилям Стайрън. Това е последният роман на автора и засяга отношенията между трима души, споделящи пансион в Бруклин: Стинго, млад амбициозен писател от Юга, Нейтън Ландау, учен от еврейски произход, и неговата любовница Софи, полякиня – католичка, оцеляла от нацистките концентрационни лагери, с която Стинго се сприятелява.

Изборът на Софи
Sophie's Choice
АвторУилям Стайрън
Първо издание1979 г.
ИздателствоРандъм Хаус
Оригинален езиканглийски език
Жанрроман

„Изборът на Софи“ печели Националната награда за художествена литература на САЩ през 1980 г.[1] Романът е в основата на едноименния филм от 1982 г.

Сюжет редактиране

Стинго е романист, който си спомня лятото, когато започва първия си роман, уволнен е от работата си в издателството McGraw-Hill и се премества в евтин пансион в Бруклин, където се надява да посвети няколко месеца на писане. Докато работи върху романа си, той е въвлечен в живота на любовниците Нейтън Ландау и Софи Завистовска, съквартиранти в къщата, които имат интензивна и трудна връзка. Красивата Софи е полякиня и католичка, и е оцеляла от Холокоста и нацистките концентрационни лагери, а Нейтън е американец от еврейски произход и се предполага, че е гений. Въпреки че Нейтън твърди, че е завършил Харвард и е клетъчен биолог във фармацевтична компания, се разкрива, че тази история е измислица. Почти никой – включително Софи и Стинго – не знае, че Нейтън има параноидна шизофрения и че злоупотребява със стимуланти. Понякога се държи съвсем нормално и великодушно, но има моменти, когато става плашещо ревнив и агресивен.

Постепенно Софи разказва на Стинго миналото си. Тя описва антисемитски настроения си баща, професор по право в Краков; нейното нежелание да му помогне да разпространи идеите си; арестуването ѝ от нацистите, и по-специално краткия ѝ престой като стенографка-машинописка в дома на Рудолф Хьос, комендантът на Аушвиц, където е интернирана. Тя споделя за опитите си да съблазни Хьос в опит да го убеди, че нейният рус, синеок, немскоговорящ син трябва да получи разрешение да напусне лагера и да влезе в програмата Lebensborn, в която да бъде отгледан като германско дете. Опитът ѝ се проваля и в крайна сметка Софи никога не научава съдбата на сина си.

Междувременно Нейтън, убеден, че Стинго има връзка със Софи, заплашва да убие и двамата.

Вдъхновение редактиране

Твърди се, че „Изборът на Софи“ е отчасти базиран на времето, прекарано от автора в Бруклин, където той среща бежанец от Полша, и се казва, че е посетил Аушвиц, докато е изследвал романа.

Централен елемент от сюжета на романа, лично катастрофалният избор, споменат в заглавието, се счита, че е вдъхновен от историята на ромска жена, на която нацистите наредили да избере кое от децата ѝ да бъде убито, което според Стайрън е вдъхновено от „Айхман в Йерусалим“ на Хана Аренд.[2] Ира Надел обаче твърди, че историята е разказана в „Произходът на тоталитаризма“ на Аренд. Аренд от своя страна цитира „Два пъти в годината“ на Албер Камю (1947) като източник на историята, без да дава точна препратка.[3][4]

Прием редактиране

„Изборът на Софи“ печели Националната награда за художествена литература на САЩ през 1980 г.[1]

Адаптации редактиране

Филм редактиране

Романът е основата на филм със същото име в Съединените щати през 1982 г. Написан и режисиран от Алън Пакула, филмът е номиниран за наградите на Академията за своя сценарий, филмова музика, операторско майсторство и дизайн на костюми, а Мерил Стрийп получава наградата на Академията за най-добра актриса за изпълнението си на главната роля.

Опера редактиране

Британският композитор Никълъс Мо пише опера по романа, чиято премиера е в Кралската опера в Лондон през 2002 г., а също така е изпълнявана във Вашингтон, Берлин и Виена. [5]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б National Book Awards 1980 // National Book Foundation. Посетен на 2020-06-02. (на американски английски)
  2. Mathé, Sylvie. The "grey zone" in William Styron's Sophie's Choice // Études anglaises 57 (4). 2004. DOI:10.3917/etan.574.0453.
  3. Arendt, Hannah. The Origins of Totalitarianism. San Diego, Harcourt, Inc., 1968. с. 452. Архив на оригинала от 2017-02-15 в Wayback Machine. See Note 154 on the cited page.
  4. Camus read this complete essay at Columbia University on March 28, 1946. See:
  5. Ballantine, Christopher (2010), "Sophie's Choice, Maw", in Opera, June 2010, p. 94. Website version accessed 25 April 2015; Gurewitsch, Matthew (2010). "Maw: Sophie's Choice", Opera News, August 2010, on beyondcriticism website, accessed 25 April 2015
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sophie's Choice (novel) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​