Изворът на Белоногата
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:32, 19 февруари 2023 (UTC). |  |
„Изворът на Белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г.
| Изворът на Белоногата | |
| Автор | Петко Славейков |
|---|---|
| Създаден | 1873 г. България |
| Оригинален език | български |
| Вид | поема |
В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която един везир (може да се предположи, че това е тогавашният велик везир на Османската империя) среща на селската чешма (или по-скоро - на местния извор, който служи като чешма - по-нататък в поемата, по повеля на същия този велможа е съградена и надстройката), където я съзира да си мие краката (нозете) и е очарован от техния светъл тен (белотата им). Той се опитва да я склони да го последва в Истанбул, за да стане част от неговия харем, но тя отказва. Аргументира се, при това съвсем убедително, с това, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите си и любимия си (либето си) Никола. Така турчинът я оставя и щедро обдарява, впечатлен от решителността и мъдростта ѝ, но във втората част на поемата Гергана „залинява“ (здравето й се влошава) и тя умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.
Това е едно от най-изследваните и коментираните произведения в българската литература. Повечето критици изтъкват обединителната функция на образа на Гергана, събирателния образ на българката, силата на духа ѝ, красотата на българското село.
Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, годни да стимулират единението и свободолюбието на народа.
Чешмата, наричана Изворът на Белоногата се намира на юг от Харманли на пътя за Свиленград. Има малък парк и паметник с надпис.