Икономика на Литва
Въпреки приемането на Литва в ЕС, нейните основни търговски партньори си остават съседните ѝ страни и по-специално Русия. Чуждестранните инвестиции до голяма степен спомагат за откъсването и възстановяването от статута на социалистическа република с планово стопанство в близкото минало. Настъпилата световна финансова криза през 2008 г. причинява спад на БВП година по-късно, възлизащ на 15%. Така заедно с другите две балтийски държави, се нарежда на първите места по дълбока рецесия. В същото време безработицата се покачва с бързи темпове, като за 2012 г. се изчислява на 15,7 %. Въпреки това, някои предприети мерки от страна на правителството в т.ч. привличане на чуждестранни инвестиции, стимулиране на износа и икономически реформи спомагат за бързото възстановяване и превръшането на Литва в една от най-бързо развиващите се страни в ЕС понастоящем.
| Икономика на Литва | |
| Ранг | 87-о място |
|---|---|
| Валута | Евро |
| Фискална година | Календарна година |
| Търговски организации | ЕС, СТО, ОССЕ |
| Статистика | |
| БВП | 41,22 милиарда долара (номинален) (2012) 64,32 милиарда долара (ППС) (2012) |
| Ръст на БВП | 2,7% (2012) |
| БВП на глава от населението | 20 100 долара (ППС) (2012) |
| БВП по сектор | земеделие (3,3%), индустрия (28,4%), услуги (68,4%) (2012) |
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | 3% (2012) |
| Население под прага на бедността | 4% |
| Коефициент на Джини | 35,5 (2009) |
| Работна сила според професията | земеделие 14%, индустрия 29,1%, услуги 56,9% (2005) |
| Безработица | 15,7 % (2012) |
| Основни индустрии | металорежещи машини, електрически двигатели, телевизионни приемници, хладилници и фризери, рафиниране на нефт, корабостроене, мебели, текстил, хранителни продукти, селскостопанска техника, електронни компоненти, компютри и др. |
| Външна търговия | |
| Износ | 29,01 млрд. долара (2012) |
| Износни стоки | минерални продукти (22%), машини и оборудване (10%), химикали (9%), текстил (7%), хранителни продукти (7%) и др. |
| Партньори за износ |  Русия 15,6%,  Латвия 9,7%,  Германия 8,9%,  Полша 6,7%,  Естония 6,3%,  Нидерландия 5,8%,  Беларус 4,8% (2011) |
| Внос | $31,41 милиарда (2012) |
| Вносни стоки | минерални продукти, машини и оборудване, транспортно оборудване, химикали, текстил, дрехи, метали |
| Основни партньори за внос | Русия 32,1%, Германия 9,6%, Полша 9%, Латвия 6,5%, Нидерландия 4,8%, (2011) |
| Публични финанси | |
| Разходи | 14,84 милиарда долара (2012) |
| Кредитен рейтинг | BBB (вътрешен) BBB (чуждестранен) A (T&C определяне) |
| Валутни и златни резерви | 8,821 милиарда долара |
| Икономика на Литва в Общомедия | |
Общ преглед редактиране
В исторически аспект от статута си на най-голямата държава в Европа през 16 век, Литва става част от Русия през 1795 г., докато не получава своята независимост след Първата световна война (1918 г.). В периода на самостоятелна държава до 1939 г., въпреки липсата на природни ресурси, тя постига забележителен икономически напредък, главно дължащ се на селскостопанската активност на населението и приоритетните си взаимоотношения със Западния свят (най-вече Германия, Великобритания и Скандинавските страни).
По време на комунистическия режим (1944-1991) икономиката на страната е изцяло контролирана от правителството, а индивидуалната инициатива е забранена. След падането на Желязната завеса и завоюването на своята независимост, балтийската държава се превръща в регионален модел за прилагане на либерализационни мерки и програми.
С разпадането на СССР, северната държава губи своя основен пазар в лицето на Русия, което води до срив в търговския ѝ баланс. Изчисленията показват, че спадът на БВП през този период възлиза на 40%. Преходът към пазарна икономика налага радикални реформи чрез икономическа либерализация, макроикономическа стабилизация и приватизация. Ликвидирани са колективните стопанства и е предприета реформа, целяща връщането на земята на нейните собственици. Само през 1997 г. са продадени 200 държавно контролирани предприятия на частни инвеститори, а през 2000 г. вече 2/3 от икономиката на Литва са в частни ръце. Сред най-крупните инвеститори се нареждат компании като Amber Consortium (Швеция, Финландия), Motorola (САЩ), Philip Morris (САЩ), SEB (Швеция), Williams, Inc.(САЩ), Royal Dutch Shell (Холандия) и Coca-Cola (САЩ). Първенец по влагане на капитали е САЩ с 18% дял от всички ПЧИ в страната.
По икономическа свобода Литва се нарежда на 22-ро място в света със своя резултат от 72,1 пункта. Усилията на правителството за подобряване на бизнес средата създават гъвкав и стабилен частен сектор, който претърпява бурно развитие в последните години. Условията за стартиране на икономическа дейност са опростени, като същевременно са създаденйи условия за отворен пазар, който стимулира търговията и притока на чуждестранни инвестиции.
Монетарна и фискална политика редактиране
Литасът е въведен като нова официална парична единица в Литва на 25 юни, 1993 г., като оттогава е стабилен, поддържайки курс 4 към 1 щатски долар.
Правителството на Литва отбелязва значителен напредък в плановете да се сведат държавните разходи до нивото на приходите в хазната. ДОО варира между 18 и 33 %, корпоративният данък е 29% (с някои отстъпки при определени условия), ДДС е 18%, а акцизни стоки са цигарите, алкохолът, петролът, мебелите, бижутерията, земята и транзакциите. Въпреки голямата тежест на някои от налозите, не са предприети мерки за тяхното намаляване, което рефлектира в укриването на данъци, увеличаването на корупцията и стимулиране на сивата икономика.
Структура на икономиката редактиране
Индустрия редактиране
Индустриалният сектор в Литва през 1991 г. заема 51,3 % от БВП, сравнено с 28,4 през 2012 г. Основните дялове включват енергетика, химикали, производвство на машини, метали, електроника, дървен материал, строителство и ремонт на кораби. Също така в Клайпеда е развито корабостроенето. В страната има добре развито производство на цимент, както и петролна рафинерия с годишен капацитет от 11 млн. тона нефт. Електрическата енергия се произвежда главно чрез водно и топлоелектрически централи, както и чрез АЕЦ „Игналина“.
Земеделие редактиране
Земеделието заема дял, равняващ се на 24% от БВП през 1992 г., сравнено с 3,3 % през 2012 г. След значителните реформи, проведени след 1991 г., целящи да възобновят частния сектор и частната собственост, земеделското производство спада с 50 % до 1994 г. Един от проблемите, допринесли за това е разделянето на земята на малки парцели (средно 8,8 хектара), което често се оказва недостатъчно за икономически обоснована обработка на земята. Традиционно отглеждани култури са житото, картофи, лен, захарно цвекло.
Енергетика редактиране
Литва е бедна на ресурси и е силно зависима от тези, внасяни от Русия за производство на енергия, което задушава нейната индустрия. Производството на електричество е крайно неефективно по световните стандарти.
В балтийската държава има големи производствени предприятия за рафиниране на нефт. С чуждестранно финансиране е модернизирано транспортното и складово съоръжение в Бутинге, позволяващо по-интензивна утилизация.
Осъществява се износ на химически и петролни продукти, но единствените по-значителни индустриални продукти за експорт са глина, варовик, чакъл и пясък.
Външна търговия редактиране
Заради намаленото външно търсене, износът на Литва се забавя през 2012 г., но въпреки това остава стабилен, най-вече заради високият темп на експорт на земеделски и петролни продукти. При реекспортът също се отчита спад предимно заради намаленото вътрешно търсене в Русия, която е основен партньор на балтийската държава. Данните за януари – февруари 2013 г. сочат, че има влошаване на показателите при почти всички групи стоки – в т.ч. съоръжения и екипировка, машини и метали. Селскостопанските и нефтените продукти са ключови фактори, допринасящи за повече от 90% от растежа в износа на Литва за периода януари-февруари 2013 г.