Илия Попадийски
Илия Димов Попадийски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Илия Попадийски | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Илия Попадийски е роден през 1861 година в леринското село Попадия, тогава в Османската империя, днес Гърция. Завършва II отделение. Влиза във ВМОРО през 1895 година. Става първоначално четник при Марко Лерински, след това при Георги Папанчев, а от 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание до 1912 година е самостоятелен войвода.[1] На 22 октомври 1906 година заедно с войводата Найден Бъндев разгромяват една андартска чета в село Сетина.[2][3][4]
Според андартския капитан Йоанис Каравитис Илия минава на гръцка страна и участва в гръцката въоръжена пропаганда в Македония, въпреки че не се ползва с голямо доверие.[5]
Между 1915 и 1918 година по време на Първата световна война е кмет на община Старавина. Установява се в старите предели на България с отстъпването на българската войска и се заселва в Лом, където живее до 1940-те. На 18 март 1943 година, като жител на Живойно, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]
Бележки редактиране
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 94.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 222.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 366.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 95.