Илия Христофоров
Илия Христофоров е български учител и общественик, деец на късното българско възраждане в Македония.[1]
| Илия Христофоров | |
| български учител | |
 | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография редактиране
Илия Христофоров е роден в 1879 година в град Радовиш, Османската империя, днес Северна Македония. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Учи в Софийския университет и става деец на ВМОК и ВМОРО.[3] От 1902 до 1910 г. и в 1911/1912 учебна година преподава в Солунската гимназия.[4] Преследван е от властите.[5] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Радовиш.[6]
След това емигрира в България и се установява в Кюстендил, където преподава в местната гимназия.[1] Участва като делегат от Радовишкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7] През 1926 година е подпредседател на братството.[8]
Участва в дейността на Илинденската организация.
Умира в София в 1953 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Парцел 37 // София помни. Посетен на 24 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите). София, Българска историческа библиотека, 5, Иврай, 2002. с. 246.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 44.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (160). София, СМЕО, 28 май 1926. с. 3.