Ингушетия
Ингушетия е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Територията ѝ е 3628 км2 (0,02% от Руската Федерация, 82-ро място) и е третият най-малък по площ субект на Русия. Население на 1 януари 2017 г. 480 474 души (74-то място, 0,33%). Столица град Магас.
| Република Ингушетия Республика Ингушетия / Гӏалгӏай Мохк | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Ингушетия на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Магас |
| Площ | 3128 km² на 81-во място в РФ |
| Население | 515 564 души (1 януари 2021 г.) на 75-о място в РФ |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Юнус-Бек Евкуров |
| Министър-председател | Рашид Гайсанов |
| Езици | руски и ингушки |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 06 |
| Официален сайт | www.ingushetia.ru |
| Ингушетия в Общомедия | |
История редактиране
През 1810 г. Ингушетия влиза в състава на Руската империя. През 1921 г. става част от Горската (планинска) АССР. На 7 юни 1924 г. е образувана Ингушка автономна област в състава на РСФСР. На 15 януари 1934 г. е обединена с Чеченската автономна област в Чечено-Ингушка АО, която на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушка АССР. На 29 януари 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, населението е насилствено изселено основно в Казахстан и други райони на СССР. На 9 януари 1957 г. е възстановена Чечено-Ингушката АССР, а на 4 юни 1992 г. и провъзгласена Република Ингушетия.
Названието на коренното население „ингуши“ най-вероятно произлиза от названието на село „Ангушт“. Ингушите използват само названието галагаи или хамур „планинци“.
Географска характеристика редактиране
Република Ингушетия е разположена в централната част на северните склонове на планината Голям Кавказ и южната част на Чеченската равнина.
На запад и север граничи с Република Северна Осетия, на изток – с Република Чечения, а на юг – с Грузия. Ингушетия не граничи с Република Кабардино-Балкария, въпреки че наличие на такава граница е посочено на официалния сайт на двете републики. Ингушетия е отделена от Кабардино-Балкария с тясна ивица земя, на която е разположено село Хурикау (на осетински – „Слънчево село“) с ингушко население. Поради сложността на териториалния спор, формално селото е част от Северна Осетия. Между Северна Осетия и Ингушетия съществува и друг териториален спор. Ингушетия оспорва част от Пригородния район на Северна Осетия.
По територия Ингушетия е най-малкият регион в Русия (без да смятаме градовете от федерално значение Москва и Санкт Петербург).
Северните части на страната (около 1/3 от територията ѝ) попадат в степите на южната част на Чеченската равнина, където се простира обширната долина на река Сунжа (десен приток на Терек) заедно с нейния десен приток река Аса. Останалите 2/3 се заемат от северните разклонения на планината Голям Кавказ. По границата с Грузия преминава Главния Кавказки хребет и тук се намира най-високата точка на Ингушетия връх Шан, висок 4451 m. От главния Кавказки хребет на север се спускат три странични дълги планински хребета (Терски, Сунженски и Скалист), с дълбоко врязани между тях долини – най-дълга е долината на река Аса.
Климатът на Република Ингушетия в равнинните части е континентален, а в планината – планински. Средната годишна температура в планините е 3 °C, а в равнините – 10 °C. Годишната сума на валежите във високите части на страната достига до 1200 mm.
Речната система на Ингушетия принадлежи към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки в страната са река Сунжа (десен приток на Терек), заедно със своя най-голям десен приток река Аса. Общо в Итгушетия има около 720 реки с обща дължина 1350 km, като голяма част от тях са марки реки и ручеи. Почти всички реки имат ясно изразен планински характер, водят началото си от ледниците на Кавказ и са с множество водопади. Основното им подхранване е снежно-ледниково. С малки изключения пълноводието на реките е през пролетно-летния и летния период (юни – август) в периода на интензивното снего- и ледотопене в планината. Голяма част от реките в региона не замръзват през зимата.[1]
Население редактиране
По данни от 2017 г., в Ингушетия живеят 480 474 души. Гъстотата на населението е 108,7 души/km2. Етническият състав на населението е следният:
Административно-териториално деление редактиране
В административно-териториално отношение Република Ингушетия се дели на 5 републикански градски окръга и 4 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Магас (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Карабулак | 84 | 39 614 | гр. Карабулак | 39 614 | 16 | |
| Магас | 13 | 7818 | гр. Магас | 7818 | ||
| Малгобек | ? | 36 870 | гр. Малгобек | 36 870 | 56 | |
| Назран | 80 | 116 020 | гр. Назран | 116 020 | 4 | |
| Сунжа | ? | 65 006 | гр. Сунжа | 65 006 | 38 | |
| Муниципални райони | ||||||
| Джейрахски | 627 | 2917 | с. Джейрах | 1781 | 60 | |
| Малгобекски | 550 | 55 408 | гр. Малгобек | 56 | ||
| Назрановски | 430 | 98 102 | гр. Назран | 4 | ||
| Сунженски | 1613 | 123 725 | гр. Сунжа | 38 |
Външни препратки редактиране
- Официален сайт на Ингушетия
- Галгай.com – популярен сайт и форум за Ингушетия
- Неофициален сайт на Ингушетия Архив на оригинала от 2008-02-12 в Wayback Machine..
- История, език и култура на Ингушетия Архив на оригинала от 2007-02-21 в Wayback Machine. ((en)).
- Сайт на гр. Магас.
- Сайт на президента на Ингушетия Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ингушитии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |