Институт за ядрени науки във Винча

Институтът за ядрени науки във Винча е научен институт на Белградския университет[1] край Винча, близо до Белград, Сърбия за изследвания главно в областта на ядрената физика[2], както и в свързани области от физиката, химията и биологията.

История редактиране

Основан е като Физичен институт през 1948 г. Няколко научни групи започват работа в него през 1950-те години и са построени 2 изследователски реактора[3].

Институтът разполага с 2 научноизследователски реактора: RA и RB[4][5], които са доставени от Съветския съюз. Мощността на по-големия реактор по време на съществуването му е оценена на 6,5 MW. Реакторите използват съветско гориво – 80% обогатен уран[6].

На 15 октомври 1958 г. в изследователски реактор става инцидент. 6 работници са облъчени с голяма доза радиация; човек от тях умира малко след това[7]. Останалите облъчени са подложени на първата трансплантация на стволови клетки в Европа[8][9].

Дотогавашната изследователска програма е закрита през 1968 г. Ядрените реактори са изключени през 1984 г. Институтът продължава работа като мултидисциплинарен научен институт.

Сметище редактиране

През 2009 г. са публикувани доклади относно лошото състояние на съществуващото хранилище за радиоактивни отпадъци от реакторите, датиращо от създаването на института през 1948 г.[10]. Поради запълването на капацитета му не е възможно изваждането на горивото от реакторите за техния демонтаж. Затова Международната агенция за атомна енергия обявява търг за извозването им в Русия, спечелен от руска фирма[11]. През 2010 г. почти 2,5 тона отпадъци, включително 13 килограма отработено ядрено гориво в лошо състояние, са транспортирани от Винча до комплекса за обработка на ядрени отпадъци „Маяк“ в град Озьорск (Челябинска област), Русия[12]. Това е най-големият проект за техническо сътрудничество на МАГАТЕ, в който хиляди полицаи охраняват конвоите[13][14].

Премахването на натрупаните радиоактивни отпадъци дава възможност за демонтаж на останалия реактор във Винча[15].

През 2007 година във Винча започва строеж на ново хранилище за радиоактивни отпадъци, което е най-голямото в Европа[16].

Бележки редактиране

  1. Members of the University of Belgrade – Vinča Institute of Nuclear Science // Архивиран от оригинала на 2011-05-26. Посетен на 19 април 2011.
  2. Vinca Special Weapons Facilities – Serbia // Посетен на 2 януари 2011.
  3. Vinca Special Weapons Facilities – Serbia // Посетен на 2 януари 2011.
  4. Former Yugoslavia: Research Reactor Details – RA // Посетен на 2 януари 2011.
  5. Former Yugoslavia: Research Reactor Details – RB // Посетен на 2 януари 2011.
  6. Q&A: Fuel Repatriation Project from Vinca Institute // Посетен на 2 януари 2011.
  7. 1958-01-01 // Посетен на 2 януари 2011.
  8. Vinca reactor accident, 1958, compiled by Wm. Robert Johnston
  9. Nuove esplosioni a Fukushima: danni al nocciolo. Ue: „In Giappone l’apocalisse“, 14 marzo 2011
  10. Vasovic, Aleksandar. Serbs send nuclear fuel to Russia, citing security // Reuters, 23 юни 2009. Посетен на 2 януари 2011.
  11. Подготовка и вывоз ОЯТ реактора RA из института „Винча“ (Сербия) в Россию // Архивиран от оригинала на 2016-06-04. Посетен на 16 април 2015. (на руски)
  12. NTI Commits $5 Million To Help Secure Vulnerable Nuclear Weapons Material // Посетен на 2 януари 2011.
  13. Serbia gets rid of dangerous nuclear material (SETimes.com) // Посетен на 2 януари 2011.
  14. Massive Operation Safely Secures Serbian Nuclear Fuel in Russia // Посетен на 2 януари 2011.
  15. Nuclear decommissioning of Vinča this year // Архивиран от оригинала на 2012-11-04. Посетен на 2 януари 2011.
  16. В скоро време Сърбия ще има най-голямото хранилище за РАО в Европа // 5 ноември 2011. Посетен на 6 май 2016.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vinča Nuclear Institute в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​