Интерлевкин
Интерлевкините са група цитокини, за които първоначално е установено, че се експресират от бели кръвни клетки (левкоцити).[1] Терминът интерлевкин произлиза от (inter-) „като средство за комуникация“, и (-leukin), произтичащо от факта, че много от тези протеини се произвеждат от левкоцити (leukocyte) и действа на левкоцити. Като много други биологични термини се оказва че името им не описва точно свойствата им. Оттогава е било установено, че интерлевкини са произвеждат от голямо разнообразие от клетки в организма. Функционирането на имунната система зависи в голяма част на интерлевкините и при някои редки заболявания се наблюдава недостиг на някои от тях, водещо до автоимунни заболявания или имунен дефицит. По-голямата част от интерлевкинитe се синтезират от хелперните CD4 Т-лимфоцити, както и от моноцити, макрофаги, и ендотелните клетки. Те спомагат развитието и диференциацията на T, B лимфоцити и хемопоетични клетки.
Известно е също, че интерлевкинови рецептори по астроцити в хипокампуса са включени в изграждането на пространствени спомени в мишки.[2]
Човешки интерлевкини редактиране
| Име | Секретиран от [3] | Рецептор[3][4] | Клетка мишена[3] | Функция[3] |
| IL-1 | макрофаги, B-клетки, моноцити,[5] дендритни клетки [5] | CD121a/IL1R1, CD121b/IL1R2 | Т хелпери | ко-стимулация [5] |
| B-клетка | съзряване & пролиферация [5] | |||
| NK клетки | активация[5] | |||
| макрофаги, ендотел, други | възпаление,[5] малки количества предизвикват остра реакция, големи количества предизвикат треска | |||
| IL-2 | Th1-клетки | CD25/IL2RA, CD122/IL2RB, CD132/IL2RG | активирани[5] T-клетки и B-клетки, NK клетки, макрофаги, Олигодендроцити | стимулира растежа и диференциацията на T клетъчния отговор. Може да се използва за имунотерапия за лечение на рак или имуносупресия след трансплантация. Също е използван в клинични проучвания за повишаване на броя на CD4 при ХИВ-позитивни пациенти. |
| IL-3 | активирани T хелпери,[5] мастоцити, NK клетки, ендотел, еозинофили | CD123/IL3RA, CD131/IL3RB | хематопоетични стволови клетки | диференциация и пролиферация на миелоидни прогениторни клетки [5] to e.g. еритоцити, гранулоцити |
| мастоцити | растеж и освобождаване на хистамин [5] | |||
| IL-4 | Th2-клетки, непосредствено активирани CD4+ клетки, CD4+ клетки на паматта, мастоцити, макрофаги | CD124/IL4R, CD132/IL2RG | активирани B-клетки | пролиферация и диференциация, IgG1 и IgE синтеза.[5] алергични реакции (IgE) |
| T-клетки | пролиферация[5] | |||
| ендотел | ||||
| IL-5 | Th2-клетки, мастоцити, еозинофили | CD125/IL5RA, CD131/IL3RB | еозинофили | продукция |
| B-клетки | диференциация, продукция на IgA | |||
| IL-6 | макрофаги, Th2-клетки, B-клетки, астроцити, ендотел | CD126/IL6RA, CD130/IR6RB | активирани B-клекти | диференциация в плазматични клетки |
| плазматични клетки | секреция на антитела | |||
| хематопоетични стволови клетки | диференциация | |||
| T-клетки, други | индуцира реакция на остра фаза, хематопоеза, клетъчна диференциация, възпаление | |||
| IL-7 | стромални клетки на костния мозък и тимуса | CD127/IL7RA, CD132/IL2RG | пре-/про-B-клетки, пре-/прo-T клетки, NK клетки | диференциация и пролиферация на лимфоидни прогениторни клетки, увеличение на провъзпалителните цитокини |
| IL-8 или CXCL8 | мактофаги, лимфоцити, епителни клетки, ендотелни клетки | CXCR1/IL8RA, CXCR2/IL8RB/CD128 | неутрофили, базофили, лимфоцити | неутрофилен хемотаксис |
| IL-9 | Th2-клекти, особено CD4+ хелперни клетки | CD129/IL9R | T-клетки, B-клекти | Секреция IgM, IgG, IgE, стимулира мастоцити |
| IL-10 | моноцити, [[Th2-клекти, CD8+ T-клетки, мастоцити, макрофаги, B-клекти subset | CD210/IL10RA, CDW210B/IL10RB | макрофаги | продукция на цитокини[5] |
| B-клетки | активация [5] | |||
| мастоцити | ||||
| [[Th1-клекти | потиска Th1 цитокиновата продукция (IFN-γ, TNF-β, IL-2) | |||
| [[Th2-клекти | стимулация | |||
| IL-11 | строма на костния мозък | IL11RA | строма на костния мозък | продукция на протеин на острата фаза, изграждане на остеокласи |
| IL-12 | дендритни клекти, B-клекти, T-клекти, макрофаги | CD212/IL12RB1, IR12RB2 | активирани[5] Т-клекти, | диференциация в цитотоксични T-клекти с IL-2,[5] увеличава секрецията на IFN-γ, TNF-α, намалява IL-10 |
| NK клекти | ↑ IFN-γ, TNF-α | |||
| IL-13 | активирани Th2-клекти, мастоцити, NK клекти | IL13R | TH2-клекти, B-клекти, макрофаги | стимулира растежа и диференциацията на B-клекти (IgE), потиска TH1-клекти и продукцията макрофагиален цитокин на възпалението (напр. IL-1, IL-6), ↓ IL-8, IL-10, IL-12) |
| IL-14 | T-клекти и някои малигнени B-клекти | активирани B-клекти | контролира растежа и пролиферацията на B-клекти, потиска секрецията на Ig | |
| IL-15 | мононукеарни моноцити (и други), особено макрофаги след вирусни инфекции | IL15RA | T-клекти, активирани B-клекти | увеличава продукцията на Nk клекти |
| IL-16 | лимфоцити, епителни клекти, еозинофили, CD8+ T-клекти | CD4 | CD4+ T-клекти (Th-клекти) | CD4+ хемоатрактант |
| IL-17 | Th17-клекти | CDw217/IL17RA, IL17RB | епител, ендотел, други | производство на остеокласи, ангиогенеза, повишава провъзпалителните цитокини |
| IL-18 | макрофаги | CDw218a/IL18R1 | Th1-клекти, NK клекти | увеличава производството на IFNγ, увеличава NK активността |
| IL-19 | – | IL20R | - | |
| IL-20 | активирани каратиноцити и моноцити | [IL20R | регулира пролиферацията и диференциацията на кератиноцити | |
| IL-21 | активирани T-хелпери, NKT-клекти | IL21R | всички лимфоцити, дендритни клекти | косимулира активацията и пролиферацията на CD8+ T-клекти, усилва NK цитотоксичност, усилва CD40-индуцурана B-клетъчна пролиферация, диференциация и превключване на имуноглобулиновия изотип, спомага диференциацията на Th17 клекти |
| IL-22 | - | IL22R | Активира STAT1 и STAT3 и увеличава продукцията на протеина на острата фаза като серумен амилоид A, алфа 1-антихимотрипсин и хаптогобин в хепатомни клетъчни линии | |
| IL-23 | - | IL23R | Усилва ангиогенезата, но намалява инфилтрацията на CD8 T-клекти | |
| IL-24 | - | IL20R | Важна роля в туморната супресия, лечения на рани и спориазис чрез засилено клетъчно оцеляване | |
| IL-25 | - | LY6E | увеличава продукцията на IL-4, IL-5 и IL-13, които стимулират еозинофиловата експанзия | |
| IL-26 | - | IL20R1 | увеличава секрецията на IL-10 и IL-8 и експресията на CD54 по клетъчната повърхност на епителни клетки | |
| IL-27 | – | IL27RA | Намалява активността на B-клетки и T-клекти | |
| IL-28 | - | IL28R | Имунна защита срещу вируси | |
| IL-29 | - | Имунна защита срещу микробии | ||
| IL-30 | - | формира една верига на IL-27 | ||
| IL-31 | - | IL31RA | Има роля при възпалението на кожата | |
| IL-32 | - | Стимулира моноцити и макрофаги да секретиратTNF-α, IL-8 и CXCL2 | ||
| IL-33 | – | Стимулира T-хелперите да продуцират тип 2 цитокини | ||
| IL-35 | регулаторни T-клетки | Супресия на T-клетъчна активация | ||
| IL-36 | – | Регулира отговорите на дендритни клекти и Т-клекти |
Източници редактиране
- ↑ Brocker, C и др. Evolutionary divergence and functions of the human interleukin (IL) gene family. // Human Genomics 5 (1). Oct 2010. с. 30-55.
- ↑ Ben Menachem-Zidon, Ofra и др. Astrocytes support hippocampal-dependent memory and long-term potentiation via interleukin-1 signaling // Brain, Behaviour, and Immunity 25. 17. с. 1008–1016.
- ↑ а б в г Unless else specified in boxes, then ref is: Lippincott's Illustrated Reviews: Immunology. Paperback: 384 pages. Publisher: Lippincott Williams & Wilkins; (1 юли 2007). Language: English. ISBN 0-7817-9543-5. ISBN 978-0-7817-9543-2. Page 68
- ↑ Noosheen Alaverdi & David Sehy. Cytokines - Master Regulators of the Immune System // eBioscience, 1 май 2007. Посетен на 28 февруари 2008.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Cytokine tutorial, The University of Arizona, архив на оригинала от 2 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080202122645/http://microvet.arizona.edu/Courses/MIC419/Tutorials/cytokines.html, посетен на 15 февруари 2021