Уикипедия

Информационно дело „Галерия“

Информационното дело „Галерия“ е информационно дело, водено през 2008 – 2009 година в българската Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) по вътрешно разследване за изтичане на информация от службата.

Информационно дело „Галерия“
Емблема на ДАНС
Информация
Датаавгуст 2008 – май 2009
УчастнициДАНС

Делото става публично известно, след като при проверка на парламентарна комисия става ясно, че по него неправомерно са наблюдавани политици и журналисти. В последвалия публичен скандал са разкрити други практики на ДАНС, които създават впечатлението, че службата продължава традициите на предшественика си Държавна сигурност и систематично събира компрометиращи материали за обществени личности, за да ги използва за изнудване и контрол.[1]

Вътрешно разследване в ДАНС редактиране

В края на юли 2008 година се появява и бързо придобива популярност анонимният сайт „Опасните“, който през следващите седмици публикува 11 статии с компрометиращи материали – разнородни обвинения от шпионаж, рекет и незаконна търговия с оръжие до интимни връзки – за известни личности от обществения и стопанския живот: президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев, политиците Александър Томов и Младен Червеняков, бизнесмените Валентин Златев, Красимир Гергов, Николай Гигов, Петър Манджуков и Георги Гергов, служителите на ДАНС Петко Сертов, Иван Драшков, Алексей Петров и Ангел Тянков.[2]

Информационното дело „Галерия“ е заведено в Дирекция „Сигурност на ДАНС“ по подозрения, че част от публикациите на „Опасните“ се основават на вътрешна класифицирана информация на службата, като е формално утвърдено от директора на дирекцията Владимир Писанчев на 12 август 2008 година.[2] Според вътрешните правила на ДАНС по информационните дела не трябва да се извършват агентурно-оперативни действия, нито да се прилагат специални разузнавателни средства (СРС), но по това дело те не са спазвани.[3]

Още на 15 август заместник-председателят на ДАНС Иван Драшков изисква разпечатки на разговорите на два телефонни номера, чиито притежатели остават неоповестени.[4] Към 18 август по делото е установено, че между 19 юли и 12 август в сайтовете „Опасните“, „Афера“ и „Фрогнюз“ са публикувани материали (препечатани след това във вестниците „Уикенд“ и „Шок“), които са свързани с работата на ДАНС, а някои включват нападки срещу служителя на службата Алексей Петров.[5] Установени са собствениците и издателите тези медии и вече официално се предлага да се изискат разпечатки на телефонните разговори на свързаните с публикациите, за да се търси източникът на информацията в тях.[6] Между 26 август и 11 септември Писанчев изисква тримесечни разпечатки на разговорите на още 18 телефонни номера.[6] На 25 август ДАНС прави и три искания – единствените, за които има разсекретени данни – за използване на СРС, които са утвърдени от съда и вътрешния министър Михаил Миков.[6] Те са за подслушване в продължение на 60 дни от 1 септември на телефоните на издатели и журналисти в „Уикенд“ - Мартин Радославов, Недялко Недялков и Димитър Златков.[6] На 25 септември Драшков изисква за установяване IMEI номера на апарат, използван с определен телефонен номер, и дали той е използван и с други телефонни номера.[7]

Към 17 август Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ установява, че достъп до „Опасните“ има Йоргос Пецас, след което ДАНС успяват да го заснемат да въвежда информация в сайта, той е задържан и подложен на седемчасов разпит.[8]

Разследването, което постоянно се следи лично от ръководителя на ДАНС Петко Сертов, потвърждава, че част от публикациите на „Опасните“ са достоверни и са базирани на вътрешна информация на ДАНС, като се предполага, че тя е изтекла по различни канали до общ център, където е селектирана и обработена, преди да бъде публикувана.[9] То установява, че статиите в „Опасните“ са писани от журналиста Огнян Стефанов, като се отбелязват неговите и на съдружника му Младен Мутафчийски връзки с публични личности, чрез които биха могли да получат вътрешна информация от ДАНС.[7] Макар по това време Мутафчийски да е имал контакти с Иван Драшков и ръководителя на стопанската дирекция на ДАНС Веселин Марков (в началото на септември Драшков прекарва отпуската си в притежаван от Мутафчийски хотел, където двамата са снимани с Марков), разследването ги игнорира.[10] Сред проверяваните заради връзките им със Стефанов са проправителствените депутати Татяна Дончева и Румен Овчаров и бившия ръководител на контраразузнаването Иван Чобанов, но не е установено те да са свързани с изтичането на информация.[11]

Със Стефанов се среща Алексей Петров, съветник на председателя на ДАНС, който според самия Стефанов му отправя заплахи.[7] Макар длъжността му да не му дава такива правомощия и формално да не е свързан с делото, Петров извършва разпити и на Младен Мутафчийски и Йоргос Пецас, в които им оказва психологически натиск.[12] По-късно разпореждането за тези действия е е сочено като едно от най-тежките нарушения на Петко Сертов по случая.[13]

На 3 октомври, когато голяма част от информацията за разследването започва да става публична, основните дейности по делото „Галерия“, включително използването на СРС, са спрени.[14] Цялото дело е официално прекратено на 27 май 2009 година със заключение, че първоначалните данни, по които е образувано, не са били потвърдени.[14]

Парламентарна проверка през 2008 година редактиране

Информационното дело „Галерия“ придобива публичност в края на септември 2008 година във връзка с проверка, провеждана от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред за изразходваните от Министерството на вътрешните работи през 2006 – 2007 година 95 милиона лева за СРС.[15] След посещение в министерството на 25 септември членове на комисията обявяват, че служители на ДАНС са изисквали данни за телефонни разговори на депутати.[16] На следващия ден комисията изслушва председателя на ДАНС Петко Сертов, който потвърждава изискването на данни за депутати по разследване за изтичане на информация към „Опасните“, но отрича той да е знаел за него, съобщавайки, че по тази причина е отстранил ръководителя на дирекцията за вътрешна сигурност Владимир Писанчев.[15]

На 30 септември ръководството на парламентарната вътрешна комисия посещава ДАНС и се среща с ръководството на службата, след което народната представителка от опозицията Елиана Масева обявява, че почти всички медии са наблюдавани от службата, което е потвърдено и от други участници в срещата.[17] От изявленията им става ясно, че освен събирането на списъци с телефонни разговори, службата е извършвала и подслушвания на журналисти.[17] На 3 октомври протоколът от срещата е публикуван със съкращения във вестник „Труд“.[3] В парламента депутатът от опозицията Яне Янев директно обвинява Иван Драшков в саботаж, злоупотреба с власт и лобиране за групата около бившите министри Любен Гоцев и Виктор Вълков, наричана Кръг „Монтерей“.[17]

На 8 октомври парламентарната комисия огласява резюме на заключенията си от проверката в ДАНС, в които препоръчва да се създаде на независим орган, който да контролира дейността на ДАНС и използването на СРС, да се прекрати използването на ДАНС за несвойствени дейности и образуването на дела с неясно формулирана цел.[3]

Парламентарна проверка през 2009 година редактиране

В избраното през юли 2009 година XLI народно събрание е съставена постоянна Комисия за контрол на ДАНС, която специално разглежда случая с Информационно дело „Галерия“ в продължение на пет свои заседания, изслушвайки много от свързаните със случая хора и публикувайки на 8 октомври свое становище.[13] В него остро се критикува работата на ДАНС по делото, което е определено като незаконно образувано, и комисията заключава, че „с тези свои действия, характерни за работата на службите през тоталитарния период, предишното ръководство е нанесло тежък удар върху авторитета на ДАНС“.[13]

Последици редактиране

На 5 септември 2008 година сайтът „Опасните“ е спрян, което предизвиква протести от български и международни журналистически организации, но ДАНС отрича да има нещо общо, а малко по-късно съдържанието му е отново публикувано в интернет от несвързани с първоначалния издател хора.[2] На 22 септември Стефанов е демонстративно пребит с чукове[14] и прекарва дълго време в болница, но оживява.

На 8 октомври, в разгара на публичния скандал около „Галерия“, Петко Сертов уволнява своя заместник Иван Драшков с официалния мотив, че е организирал подписка сред служителите на ДАНС, обвиняваща Татяна Дончева в оповестяване на класифицирана информация.[1] Уволнението на Драшков е публично критикувано от политици от управляващата коалиция, като бившия вътрешен министър Румен Петков и лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган.[18] Непосредствено след Драшков агенцията напускат и заместниците му Цветлин Йовчев и Веселин Марков.[18] В същото време в медиите се развива кампания, изнасяща компрометираща информация за близки роднини на Драшков – през 2007 година синът му получава значителен кредит за строителството на жилищен комплекс от фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка, а брат му е обвиняван в покупката на общински недвижим имот, при която според кмета Бойко Борисов подписът му е фалшифициран.[19]

След идването на власт на правителството на Бойко Борисов през лятото на 2009 година в ДАНС отново са извършени значителни кадрови промени, като групата около Драшков се връща в ръководството на службата. На 10 август Цветлин Йовчев става председател на ДАНС и отстранява множество висши служители на агенцията, а на 16 октомври Върховният административен съд отменя заповедта за уволнение на Драшков и от 11 декември той отново става заместник-председател.[20] Алексей Петров е сред отстранените от ДАНС, а през 2010 година е арестуван по следствие за рекет и изнудване и прекарва осем месеца в ареста, но така и не е обвинен в съда.[21]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Методиев 2015, с. 847.
  2. ↑ а б в Методиев 2015, с. 840.
  3. ↑ а б в Методиев 2015, с. 839.
  4. ↑ Методиев 2015, с. 841, 845.
  5. ↑ Методиев 2015, с. 840 – 841.
  6. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 841.
  7. ↑ а б в Методиев 2015, с. 842.
  8. ↑ Методиев 2015, с. 846.
  9. ↑ Методиев 2015, с. 842, 844.
  10. ↑ Методиев 2015, с. 843, 846.
  11. ↑ Методиев 2015, с. 844 – 845.
  12. ↑ Методиев 2015, с. 845 – 846.
  13. ↑ а б в Методиев 2015, с. 845.
  14. ↑ а б в Методиев 2015, с. 843.
  15. ↑ а б Методиев 2015, с. 837.
  16. ↑ Методиев 2015, с. 837 – 838.
  17. ↑ а б в Методиев 2015, с. 838.
  18. ↑ а б Методиев 2015, с. 848.
  19. ↑ Методиев 2015, с. 849 – 850.
  20. ↑ Методиев 2015, с. 853 – 854.
  21. ↑ http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3325631&tid=40
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Информационно_дело_„Галерия“&oldid=12076676“.