Испанско обновление (на испански: Renovación Española) е испанска монархическа политическа партия, активна по време на Втората испанска република, застъпваща се за възстановяването на Алфонсо XIII като крал на Испания в противовес на карлизма. Партията е ръководена от Антонио Гойкоечеа и Хосе Калво Сотело.

Испанско обновление
Renovación Española
Ръководител(и)Хосе Калво Сотело
Антонио Гойкоечеа
Основана16 януари 1933 г.
Разформирована8 март 1937 г.
Предшествана отНародно действие
СедалищеМадрид, Испания
ИдеологияМонархизъм
Авторитарен консерватизъм
Традиционализъм
Тоталитаризъм[1]
Полит. позицияКрайна десница
Знаме на партията
Испанско обновление в Общомедия

През 1937 г., по време на Гражданската война в Испания, тя прекратява съществуването си, след като генерал Франсиско Франко обединява различни крайнодесни организации от бунтовническата зона в една партия.

История редактиране

 
Хосе Калво Сотело изнася реч през 1935 г.

Партията е създадена през януари 1933 г., след като Гойкоечеа и няколко последователи се отделят от Народно действие и получават одобрението на Алфонсо XIII да създадат нова партия, въпреки че от самото начало поддържат добри отношения с карлистите и се опитват да ги въвлечат в различни антирепубликански заговори.[2] Дори преди Гражданската война, партията има тесни връзки с Испанската фаланга, като ѝ плаща месечна субсидия от 10 000 песети.[3] Испанско обновление подкрепя един вид авторитарен корпоративизъм, особено подчертан, след като Хосе Калво Сотело поема контрола над партията.[4]

Партията е една от първите сред замесените в заговор срещу правителството на Народния фронт, които подкрепят Франко като общ лидер.[5] Испанско обновление е свързана и с военната група Испански военен съюз (Union Militar Española), която изиграва важна роля в предизвикването на гражданска война.[6] По време на началния етап на гражданската война, Испанско обновление е близка с генерал Емилио Мола, който се консултира редовно с ръководството ѝ.[7]

Убийството на Хосе Калво Сотело от комунистите, който е много по-популярен и по-добър оратор от неефективния Гойкоечеа, през юли 1936 г. отслабва донякъде редиците ѝ и не след дълго те стават изцяло подчинени на Франко в опит да запазят влияние върху група, която е с малко народна подкрепа.[8] Заедно с редица други крайнодесни, Испанско обновление е закрита през април 1937 г. с формирането на Falange Española Tradicionalista y de las Juntas de Ofensiva Nacional-Sindicalista.[9] Признавайки, че властта му е крехка, Гойкоечеа приема указа и разпуска Испанско обновление.[10][11]

Източници редактиране

  1. González Calleja, Eduardo. La violencia y sus discursos: los límites de la "fascistización" de la derecha española durante el régimen de la Segunda República // Ayer (71). 2008. с. 109–110.
  2. Martin Blinkhorn, Carlism and crisis in Spain, 1931-1939, CUP Archive, 1975, p. 108
  3. Antony Beevor, The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936-39, London: Phoenix, 2007, p. 45
  4. Blinkhorn, Martin. Conservatism, traditionalism and fascism in Spain, 1898–1937 // Fascists and Conservatives: The Radical Right and the Establishment in Twentieth-Century Europe. Routledge, 19 June 2004. ISBN 0203-39323-6. с. 131.
  5. Paul Preston, Franco, London: Fontana, 1995, p. 125
  6. Preston, Franco, p. 136
  7. Preston, Franco, p. 155; p. 157
  8. Preston, Franco, pp. 249-50
  9. Beevor, The Battle for Spain, p. 285
  10. Payne, Stanley G. Falange: A History of Spanish Fascism. Stanford University Press, 1961. ISBN 0-8047-0058-3. OCLC 371552. с. 156.
  11. Preston, Franco, p. 271
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Spanish Renovation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​