Историята на Океания е история на народите населяващи Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Фиджи и другите островни държави в най-големия океан в световен мащаб – Тихия океан.

Карта на миграциите в Полинезия

Праистория редактиране

Предполага се, че остров Нова Гвинея и близките до него острови от Меланезия са заселени от пришълци от Южна Азия, които преплуват дотам преди 30 – 50 хил. години.[1]

Около преди 2 – 4 хил. години е заселени голяма част от островите Микронезия и Полинезия.

Процесът на колонизация и заселване по островите приключва някъде около 1200 г. В началото на XVI век народите в Океания преживяват период на разпадане на първобитнообщинния строй и преминават към по-нови класови общества. Активно развиват животновъдство, земеделие, мореплаване и обработка на суровини, както и техен добив и търсене.

Европейски експедиции редактиране

 
Европейски експедиции до 1812
  1797 – 1799 Джордж Бас
  1801 – 1803 Матю Флиндърс
 
Матю Флиндърс

Океания е известна на европейците още от 16 век когато Фернандо магелан прави своето околосветско пътешествие. Тогава той открива Марианските острови и още няколко по малки.

Колониален период редактиране

Британците тръгват към Океания с цел колонизация през края на 18 и началото 19 век. В Австралия те стъпват през 1788 г., Нова Зеландия през 1840 и Фиджи през 1872 г., като с това Океания става част от Британската империя. Други европейски сили контролират също части от Океания. Това са Франция с Нова Каледония от 1853 и Полинезия от 1889, германците в Нова Гвинея през 1884 г., и Самоа през 1900. Съединените щати с Бейкър и Остров Хауланд през 1857 г., и с Хавайските острови на територията на САЩ от 1898. Сред последните острови които са колонизирани са Тонга и Ниуе (1900) и Мануа (1904).

20 век редактиране

Първа световна война редактиране

През периода на първата световна война Океания е колониална и няма самостоятелни държави. До началото на Първата световна война Германия владее голяма част от островите и Китай. Другата част се разпределя между Великобритания, Нидерландия и Франция

През август 1914 година страните от Антантата (преди всичко Англия) успяват да убедят Япония да воюва против Германия, не зачитайки това, че тези две страни не са имали съществени конфликти. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай, а на 23 август обявява война на европейската държава. В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военноморска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон.

През септември-октомври Япония активно пристъпва към превземане на островните колонии и бази на Германия (Германска Микронезия и Германска Нова Гвинея). На 12 септември са завзети Каролинските острови, а на 29 – Маршаловите острови. През октомври японците нахлуват на Каролинските острови и превземат ключовото пристанище Рабаул. Германска Самоа е окупирана от новозеландски части в края на август. Австралия и Нова Зеландия сключват с японците договор за разделяне на германските колонии, като за това е признат за линия на интересите екватора. Силите на немците в района са незначителни и бързо отстъпват пред японците, тъй че военните действия не са съпроводени от големи жертви.

Втора световна война редактиране

По време на Втората световна война в Океания се водят важни военни действия, най-вече между воюващите страни – Япония и Съединените щати. Папуа Нова Гвинея е един от основните бойни полета. Нова Зеландия и Австралия изпращат войски в Тихия океан и европейските бойни полета на страната на Великобритания. Някои от най-известните бойни полета са Соломоновите острови, Палау и въздушните бомбардировки на Дарвин, Битката за Кокоду, и кампанията Борнео.

Океания редактиране

В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от преселили се тук европейци.

Държави и зависими територии Площ
(км2)
Население Гъстота на населението
(д/ км2)
Столица ISO 3166 – 1
Австралазия
  Австралия 7 686 850 22 028 000 2.7 Канбера AU
  Нова Зеландия 268 680 4 108 037 14.5 Уелингтън NZ
Зависими територии на Австралия:
Коралови острови 3
Норфолк 35 1866 53.3 Кингстън NF
Меланезия
  Индонезия (част от Океания) 499 852 4 211 532 8.4 Джакарта ID
  Фиджи 18 270 856 346 46.9 Сува FJ
  Нова Каледония (Франция) 19 060 240 390 12.6 Нумеа NC
  Папуа Нова Гвинея 462 840 5 172 033 11.2 Порт Морсби PG
  Соломонови острови 28 450 494 786 17.4 Хониара SB
  Вануату 12 200 240 000 19.7 Порт Вила VU
Микронезия
  Микронезия 702 135 869 193.5 Паликир FM
  Гуам (САЩ) 549 160 796 292.9 Хагатна GU
  Кирибати 811 96 335 118.8 Южна Тарауа KI
  Маршалови острови 181 73 630 406.8 Маджуро MH
  Науру 21 12 329 587.1 Ярен (де факто) NR
  Северни Мариански острови (САЩ) 477 77 311 162.1 Сайпан MP
  Палау 458 19 409 42.4 Нгерулмуд PW
Уейк (САЩ) 2 Уейк UM
Полинезия
  Американска Самоа (САЩ) 199 68 688 345.2 Паго Паго, Фагатого AS
  Острови Кук (Нова Зеландия) 240 20 811 86.7 Аваруа CK
Великденски остров (Чили) 164 3791 23.1 Ханга Роа CL
  Френска Полинезия (Франция) 3961 257 847 61.9 Папеете PF
Хаваи (САЩ) 28 311 1 283 388 72.8 Хонолулу US
  Ниуе (Нова Зеландия) 260 2134 8.2 Алофи NU
  Питкерн (Обединено кралство) 5 47 10 Адамстаун PN
  Самоа 2944 179 000 63.2 Апия WS
  Токелау (Нова Зеландия) 10 1431 143.1 TK
  Тонга 748 106 137 141.9 Нуку'алофа TO
  Тувалу 26 11 146 428.7 Фунафути TV
  Уолис и Футуна (Франция) 274 15 585 56.9 Мата-Уту WF
Общо 8 768 171 39 698 243 4.3
Без континента Австралия 1 081 015 13 560 340 13.2

Източници редактиране

  1. Daimond, Jared (1996). Guns, germs, and steel. Newyork: Norton. pp. 55.