История на Океания

Историята на Океания е история на народите населяващи Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Фиджи и другите островни държави в най-големия океан в световен мащаб – Тихия океан.

Карта на миграциите в Полинезия

Праистория

Предполага се, че остров Нова Гвинея и близките до него острови от Меланезия са заселени от пришълци от Южна Азия, които преплуват дотам преди 30 – 50 хил. години.

Около преди 2 – 4 хил. години е заселени голяма част от островите Микронезия и Полинезия.

Процесът на колонизация и заселване по островите приключва някъде около 1200 г. В началото на XVI век народите в Океания преживяват период на разпадане на първобитнообщинния строй и преминават към по-нови класови общества. Активно развиват животновъдство, земеделие, мореплаване и обработка на суровини, както и техен добив и търсене.

Европейски експедиции

Европейски експедиции до 1812

  1606 Уйлям Йенц

  1606 Луис Ваес де Торес

  1616 Дирк Хартог

  1619 Фредрих де Хоуман

  1644 Абел Тасман

  1696 Уйлям де Влеминг

  1699 Уилям Дампир

  1770 Джеймс Кук

  1797 – 1799 Джордж Бас

  1801 – 1803 Матю Флиндърс

Матю Флиндърс

Океания е известна на европейците още от 16 век когато Фернандо магелан прави своето околосветско пътешествие. Тогава той открива Марианските острови и още няколко по малки.

Колониален период

Британците тръгват към Океания с цел колонизация през края на 18 и началото 19 век. В Австралия те стъпват през 1788 г., Нова Зеландия през 1840 и Фиджи през 1872 г., като с това Океания става част от Британската империя. Други европейски сили контролират също части от Океания. Това са Франция с Нова Каледония от 1853 и Полинезия от 1889, германците в Нова Гвинея през 1884 г., и Самоа през 1900. Съединените щати с Бейкър и Остров Хауланд през 1857 г., и с Хавайските острови на територията на САЩ от 1898. Сред последните острови които са колонизирани са Тонга и Ниуе (1900) и Мануа (1904).

20 век

Първа световна война

През периода на първата световна война Океания е колониална и няма самостоятелни държави. До началото на Първата световна война Германия владее голяма част от островите и Китай. Другата част се разпределя между Великобритания, Нидерландия и Франция

През август 1914 година страните от Антантата (преди всичко Англия) успяват да убедят Япония да воюва против Германия, не зачитайки това, че тези две страни не са имали съществени конфликти. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай, а на 23 август обявява война на европейската държава. В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военноморска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон.

През септември-октомври Япония активно пристъпва към превземане на островните колонии и бази на Германия (Германска Микронезия и Германска Нова Гвинея). На 12 септември са завзети Каролинските острови, а на 29 – Маршаловите острови. През октомври японците нахлуват на Каролинските острови и превземат ключовото пристанище Рабаул. Германска Самоа е окупирана от новозеландски части в края на август. Австралия и Нова Зеландия сключват с японците договор за разделяне на германските колонии, като за това е признат за линия на интересите екватора. Силите на немците в района са незначителни и бързо отстъпват пред японците, тъй че военните действия не са съпроводени от големи жертви.

Втора световна война

По време на Втората световна война в Океания се водят важни военни действия, най-вече между воюващите страни – Япония и Съединените щати. Папуа Нова Гвинея е един от основните бойни полета. Нова Зеландия и Австралия изпращат войски в Тихия океан и европейските бойни полета на страната на Великобритания. Някои от най-известните бойни полета са Соломоновите острови, Палау и въздушните бомбардировки на Дарвин, Битката за Кокоду, и кампанията Борнео.

Океания

В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от преселили се тук европейци.

Държави и зависими територии	Площ (км2)	Население	Гъстота на населението (д/ км2)	Столица	ISO 3166 – 1
Австралазия
Австралия	7 686 850	22 028 000	2.7	Канбера	AU
Нова Зеландия	268 680	4 108 037	14.5	Уелингтън	NZ
Зависими територии на Австралия:
Коралови острови	3
Норфолк	35	1866	53.3	Кингстън	NF
Меланезия
Индонезия (част от Океания)	499 852	4 211 532	8.4	Джакарта	ID
Фиджи	18 270	856 346	46.9	Сува	FJ
Нова Каледония (Франция)	19 060	240 390	12.6	Нумеа	NC
Папуа Нова Гвинея	462 840	5 172 033	11.2	Порт Морсби	PG
Соломонови острови	28 450	494 786	17.4	Хониара	SB
Вануату	12 200	240 000	19.7	Порт Вила	VU
Микронезия
Микронезия	702	135 869	193.5	Паликир	FM
Гуам (САЩ)	549	160 796	292.9	Хагатна	GU
Кирибати	811	96 335	118.8	Южна Тарауа	KI
Маршалови острови	181	73 630	406.8	Маджуро	MH
Науру	21	12 329	587.1	Ярен (де факто)	NR
Северни Мариански острови (САЩ)	477	77 311	162.1	Сайпан	MP
Палау	458	19 409	42.4	Нгерулмуд	PW
Уейк (САЩ)	2			Уейк	UM
Полинезия
Американска Самоа (САЩ)	199	68 688	345.2	Паго Паго, Фагатого	AS
Острови Кук (Нова Зеландия)	240	20 811	86.7	Аваруа	CK
Великденски остров (Чили)	164	3791	23.1	Ханга Роа	CL
Френска Полинезия (Франция)	3961	257 847	61.9	Папеете	PF
Хаваи (САЩ)	28 311	1 283 388	72.8	Хонолулу	US
Ниуе (Нова Зеландия)	260	2134	8.2	Алофи	NU
Питкерн (Обединено кралство)	5	47	10	Адамстаун	PN
Самоа	2944	179 000	63.2	Апия	WS
Токелау (Нова Зеландия)	10	1431	143.1	—	TK
Тонга	748	106 137	141.9	Нуку'алофа	TO
Тувалу	26	11 146	428.7	Фунафути	TV
Уолис и Футуна (Франция)	274	15 585	56.9	Мата-Уту	WF
Общо	8 768 171	39 698 243	4.3
Без континента Австралия	1 081 015	13 560 340	13.2