Йоан Дебърски
Йоан Дебърски е български духовник, първият предстоятел (между 1018/19 и 1037 г.) на Охридската архиепископия. Според някои изследователи, той е последният патриарх до падането на българската държава под византийска власт - Давид Български.[1]
| Йоан Дебърски | |
| български духовник | |
| Роден |
Агноандика, България |
|---|---|
| Починал | 1037 г.
|
| Религия | православие |
Биография редактиране
Според Дюканжовия списък Йоан Дебърски е роден в селото Агноандика, чието местоположение е неизвестно, но се предполага, че се е намирало в областта Дебър. Той е българин по народност и до заемането на архиепископския трон е игумен на манастира „Света Богородица“ в Дебър.[2]
Сърджан Пириватрич привежда доводи за това, че Йоан е бил български патриарх още преди византийското завоевание от 1018 г. и сочи, че именно Йоан вероятно е поръчал житието на св. Антоний Велики да се преведе на славянски език.[3]
Според Генадий Литаврин, Иван Снегаров и други историци, непосредствено след падането на Охрид през 1018 година Йоан Дебърски е избран от местния синод за патриарх и е утвърден от император Василий II. Императорът запазва автокефалността на Българската православна църква, но неканонично я понижава в ранг от патриаршия в архиепископия.[2]
Сведенията за дейността на Йоан като архиепископ са оскъдни. Успява да издейства от Василий II три грамоти в периода 1019-1020 г. Те се отнасят до епархиите на археопископа, правата на археопископа и епископите[4]. Той остава на престола до смъртта си, за която се предполага, че е настъпила около 1037 година. (За това говори бележка в т. нар. Виенски ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, според която той е починал при управлението на Михаил IV Пафлагонски (1034—1041).[2]
Външни препратки редактиране
- „Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, книга 39, София, 1940 година
- Архиепископ Йоан Дебърски, pravoslavieto.com
- Кирил Бигорски от Битоля, Вардарска Македония - "Јован Дебранин како Архиепископ Охридски и прв ктитор на Свештената Бигорска Обител", Бигорски манастир, 31 август 2020 година
Бележки редактиране
- ↑ Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, Издателска група „АГАТА-А“, 2000. ISBN 954-540-020-X, с. 197, 233-234
- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 195.
- ↑ Пириватрић, Ср. Бугарски патријарх и архиепископ Јован. Почеци манастирске кнјижевности у Охридској Архиепископији. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 13, 2004, 3-5.
- ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 251
| Давид | → | охридски архиепископ (1018 – 1037) |
→ | Лъв I |