Йосиф Тарханиот (на гръцки: Ιωσήφ Ταρχανειώτης) е византийски генерал и управител от XI век, прочул се с това, че не се включва с поверените му войски в битката при Манцикерт от 1071 г., която завършва с катастрофално поражение на византийската войска.

Йосиф Тарханиот
Роден
Починал
1074 г.

В навечерието на битката при Манцикерт Йосиф Тарханиот получава заповед от император Роман IV Диоген той да поведе част от войската, печенегите и франките на Русел дьо Байол към Кхилат, където да защитава подстъпа от юг, докато императорът с останалата част от войската се отправи към Манцикерт. Тарханиот е поставен начело на войска от около 30 000 – 40 000 души.[1] Въпреки че няма категорични сведения за съдбата на поверените му части, факт е, че Тарханиот не превзема Кхилат, а своеволно се отправя към Константинопол, без да присъедини обратно войската си към силите, командвани от императора, който в крайна сметка претърпява съкрушително поражение от селджуките. Причините за поведението на Тарханиот не са известни – арабски източници сочат, че войската му е била пресрещната и разбита от армия на противника, а Михаил Аталиат го подозира в измяна. Каквато и да е истината, няма исторически сведения Тарханиот да е понесъл наказание за постъпката си, напротив, през 1074 г. той е дука на Антиохия, когато умира и е наследен на тази важна военно-административна длъжност от сина си Катакалон Тарханиот.[2]

Бележки редактиране

  1. Norwich 1997, с. 238.
  2. ODB, с. 2011.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joseph Tarchaneiotes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​