Ясунари Кавабата

(пренасочване от Кавабата Ясунари)

Ясунари Кавабата (на японски: 川端 康成[1]; по английската Система на Хепбърн Yasunari Kawabata) е японски писател, лауреат на Нобелова награда за литература за 1968 г. и първият японец, комуто е присъдена.

Ясунари Кавабата
川端 康成
японски писател
Роден
Починал
16 април 1972 г. (72 г.)
Камакура, Япония
РелигияБудизъм
Националност Япония
Учил вТокийски университет
Литература
Период1924–1972
Жанровероман, разказ
Известни творби„Гласът на планината“ (1949–1954)
НаградиНобелова награда за литература (1968)
Офицер на Френския орден на изкуството
Семейство
СъпругаХидеко Кейдзо
Уебсайт
Ясунари Кавабата в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Роден е на 11 юни 1899 г. в Осака. Осиротява като съвсем малко дете. Учи литература в Токийския императорски университет от 1920 до 1924 година.

Още през 1925 г. постига признание с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Сред най-прочутите му произведения е „Снежна страна“ (1948), преведено и на български. Умира на 16 април 1972 г. в град Камакура, префектура Канагава, Япония.

Произведения

редактиране
 
Кавабата, ок. 1932
Година Японско заглавие Българско заглавие Превод на български език
1926 на японски: 伊豆の踊子
Izu no Odoriko
Танцьорката от Идзу 1983
1930 на японски: 浅草紅團
Asakusa Kurenaidan
1935–1937,
1947
на японски: 雪国
Yukiguni
Снежната страна 1977
1951–1954 на японски: 名人
Meijin
1949–1952 на японски: 千羽鶴
Senbazuru
Хиляда жерава 1977
1949–1954 на японски: 山の音
Yama no Oto
Гласът на планината 1982
1954 на японски: みづうみ(みずうみ)
Mizuumi
Езерото
1961 на японски: 眠れる美女
Nemureru Bijo
Къщата на спящите красавици 2010
1962 на японски: 古都
Koto
Старата столица
1964 на японски: 美しさと哀しみと
Utsukushisa to Kanashimi to
Красавицата и тъгата
1964 на японски: 片腕
Kataude
Ръка
на японски: 掌の小説
Tenohira no Shōsetsu

Библиография на български език

редактиране
  • „Снежната страна. Хиляда жерава“, прев. Бойка Елитова (Цигова), Георги Стоев, изд. Христо Г. Данов, 1977
  • „Гласът на планината“, прев. Дора Барова, изд. „Народна култура“, 1982
  • „Танцьорката от Идзу. Елегия“, прев. Добринка Добринова, в „Японски новели“, София, 1983
  • „Къщата на спящите красавици“, прев. Дора Барова, изд. Рива, 2010

Забележки

редактиране
  1. В японския език фамилното име (Кавабата, 川端) предхожда малкото.

Външни препратки

редактиране