Калиев перхлорат

Калиевият перхлорат е неорганична сол с химическа формула KClO₄. Както всички перхлорати той е силен окислител и взаимодейства енергично с много лесно окисляващи се органични и неорганични вещества. Представлява безцветни кристали. Намира приложение като окислител в химията, пиротехниката и в ракетните горива. Калиевият перхлорат е най-слабо разтворимият перхлорат на алкален метал – 1.5 грама в 100 мл вода при 25 °C.

Получаване

Калиевият перхлорат се произвежда промишлено чрез обменна реакция между разтвори на натриев перхлорат NaClO₄ и на калиев хлорид KCl. При смесването на тези разтвори калиевият перхлорат KClO₄ се получава под формата на бяла фина утайка. Тази йоннообменна реакция се основава на по-слабата разтворимост на калиевия перхлорат в сравнение с тази на натриевия NaClO₄ – 209.6 г/100 мл при 25 °C.

Окислителни свойства

Калиевият перхлорат е силен окислител – той отдава енергично кислородакислорода си на окисляващи се материали. Например, с глюкоза взаимодейства по следния начин:

3 KClO₄ + C₆H₁₂O₆ → 6 H₂O + 6 CO₂ + 3 KCl

Превръщането на твърдата глюкоза в горещ газообразен въглероден диоксид CO₂ се основава на експлозивната сила на тази и другите подобни смеси, съдържащи калиев перхлорат. Дори и смесен със захар калиевият перхлорат образува смес, притежаваща свойствата на слаб експлозив. Такива смеси изгарят на открито с лилав пламък, дължащ се на калиевия атом от KClO₄. Т.нар. флаш смеси използвани в някои пиротехнически изделия се състоят от фин алуминий смесен с калиев перхлорат.

Като окислител съединението може да се използва безопасно в присъсвието на сяра, което е недопустимо за калиев хлорат.

Приложение в медицината

Калиевият перхлорат намира приложение в медицината като антитироидно средство при хипертиреоидизъм, често в комбинация с други медикаменти. Използването му се основава на близките йонни радиуси и хидрофилност на перхлоратния и йодидния йон.

Източници

• Potassium Perchlorate MSDS. J.T. Baker. 16 февруари 2007. Посетен на 10 декември 2007.
• Helmut Vogt, Jan Balej, John E. Bennett, Peter Wintzer, Saeed Akbar Sheikh, Patrizio Gallone „Chlorine Oxides and Chlorine Oxygen Acids“ in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry 2002, Wiley-VCH. doi:10.1002/14356007.a06_483
• Greenwood, N. N.; Earnshaw, A. (1997). Chemistry of the Elements (2nd Edn.), Oxford:Butterworth-Heinemann. ISBN 0-7506-3365-4.