Каменен кораб е остатък от ранна германска погребална церемония, характерна за Скандинавия, но присъстваща също в Германия и Балтийските страни.

Каменен кораб на полумитичния шведски крал Анунд

Характерно за каменните кораби е, че гробът или кремационните останки са заобиколени от камменни отломки, подредени във формата на кораб. Често се разполагат в просторни места — гробищни паркове, но понякога са далеч от други археологически обекти.

Каменните кораби са с различни размери, а понякога с огромни пропорции. Най-големият монумент от този тип е в Дания, дълъг най-малко 170 m. В Швеция размерите варират от няколко метра до 67 m (каменни кораби при Але). Ориентацията на каменните кораби също е различна. Вътрешността на монументите може да бъде покрита с чакъл или по-едри камъни, а понякога големи каменни монументи стоят на място на мачтите. Отделни фрагменти от каменни кораби са намирани и в Северна Германия, както и около крайбрежието на балтийските страни.

Разкопките на тези обекти, показва, че това са паметници от късната скандинавска бронзова епоха (1000 г. пр.н.е. - 500 г. пр.н.е.) или от германската желязна епоха, както и от викингската епоха.

Учените предполагат, че това са остатъци от погребални церемонии в които мъртъвците са били снабдявани с всичко от което имат нужда през въображаемия живот след смъртта [1].

Източници редактиране

  1. Hilda Roderick Ellis, The Road to Hel: A Study of the Conception of the Dead in Old Norse Literature, Cambridge University, 1943, pp. 28-29.