Уикипедия

Камий Фламарион

френски астроном и писател

Камий Никола Фламарион (на френски: Camille Flammarion) е френски астроном, популяризатор на астрономията и науката, основател на Френското астрономическо общество и на частна обсерватория в Жювизи.

Камий Фламарион
Camille Flammarion
френски астроном и писател
Роден
Починал
3 юни 1925 г. (83 г.)
Жювизи сюр Орж, Париж, Франция
ПогребанЖювизи сюр Орж, Франция
Националност Франция
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вПарижка обсерватория
Bureau des Longitudes
Семейство
Уебсайт
Камий Фламарион в Общомедия

Изследва Марс, Луната, двойните и кратните звезди, и проблемите на земната атмосфера и климата.

Биография редактиране

 
Камий Фламарион в Жювизи (ок. 1880).

Роден е на 26 февруари 1842 г. в Монтини льо Роа, Франция, в семейство на търговци.[1] Страстта му към астрономията се появява след като на 6-годишна възраст наблюдава пръстеновидно слънчево затъмнение. Поради финансови затруднения семейството му се преселва в Париж. От 1858 г. Фламарион работи в Парижката обсерватория под ръководството на Юрбен Льоверие. От 1876 до 1882 г. е сътрудник в обсерваторията и редактор на списанията „Cosmos“, „Siecle“ и „Magasin pittorsque“. През 1865 г. става главен редактор на научното списание „Векът“ (на френски: Le Siècle) и изнася публични лекции по популярна астрономия.[2]

През 1868 г. предприема няколко изкачвания с балон, за да изследва относителната влажност и посоката на въздушните течения в атмосферата, а през 1876 г. наблюдава промяната по тъмните страни на планетата Марс. От 1876 до 1880 г. прави няколко полета с балон, за да изучава атмосферните явления и по-специално атмосферното електричество. През 1879 г. публикува албума „Популярна астрономия“, с който популяризира науката астрономия. От нея са продадени 130 000 екземпляра за времето между 1879 и 1924 г.[3]

Благодарение на щедро дарение на свой почитател и любител на астрономията, през 1883 г. Фламарион създава обсерваторията в Жювизи, в близост до Париж, строи астрономически купол, събира богата частна библиотека по история на астрономията, развива астрофотография, а през 1887 г. основава Френското астрономично общество с цел да популяризира науката и е първият негов президент.

През 1882 г. полага началото на популярното списание „Астрономия“, преименувано по-късно в „Бюлетин на Френското астрономично общество“, което издава до смъртта си.

 
Камий Фламарион и композиторът Камий Сен-Санс, 1921.

Умира при сърдечна криза на 3 юни 1925 г. в кабинета си в обсерваторията в Жювизи на 83-годишна възраст.[4]

Научна дейност редактиране

Фламарион проявява засилен интерес към двойните звезди и е убеден, че Вселената се основава върху неразривното единство на опозициите. Занимава го проблемът за цвета на звездите и различните образования върху тях.

Освен с астрономия Фламарион се занимава и с вулканология, земна атмосфера, климатология. В книгата си „Атмосферата: Популярна метеорология“ от 1888 г. Фламарион публикува емблематичната гравюра от неизвестен автор, изобразяваща пилигрим, достигнал допирната точка между небето и земята, преминал я с глава, рамене и дясна ръка и наблюдаващ вселената като през завеса. Един от основните детайли на преден план е дървото на живота. Надписът на гравюрата гласи: „Изобразяване на сферичен небесен свод, разделящ земята от външната среда“, често използвана като илюстрация, както на научното, така и на мистичното търсене на познанието.

През 1892 г. Фламарион публикува изследване за планетата Марс и условията за нейната обитаемост, при което анализира подробно и откритието на Джовани Скиапарели, че на Марс има канали и морета. В своята разработка включва всички известни наблюдения върху планетата, правени след 1636 г.

Отличия и признание редактиране

  • Орден на Почетния легион за работата му по популяризиране на астрономията (1912).[5]
  • Кратер на Луната е наречен на негово име (1935).
  • Международният астрономичен съюз нарича кратер на Марс в негова чест (1973).

Библиография редактиране

  • Le Monde avant la création de l'homme ou Le Berceau de l'univers, Schulz et Thuillié (Paris); Gustave Havard (Paris); C. Muquardt éditeur (Bruxelles), 1857.
  • Les Habitants de l’autre monde; révélations d’outre-tombe publiées par Camille Flammarion, communications dictées par coups frappés et par l'écriture médiumnique au salon Mont-Thabor, médium mademoiselle Huet, chez Ledoyen, libraire éditeur, Paris. Première série 1862. Seconde série 1863.
  • La Pluralité des mondes habités (1862), ouvrage traduit en plusieurs langues (dans l'édition de 1877 parue chez Didier à Paris le titre est: La Pluralité des mondes habités: étude où l’on expose les conditions d’habitabilité des terres célestes discutées au point de vue de l’astronomie, de la physiologie et de la philosophie naturelle. Cette édition, entre autres gravures, comporte en frontispice, les aspects de la Terre et de Mars. En table des matières : Études historiques, les mondes planétaires, physiologie des êtres, les cieux, l’humanité dans l’univers, appendice.).
  • Les Mondes imaginaires et les mondes réels, 1864.
  • Des Forces naturelles inconnues; à propos des phénomènes produits par les frères Davenport et par les médiums en général, Étude critique par Hermès (pseudonyme de l’auteur), Didier et Cie, Paris 1865.
  • Les Mondes célestes, 1865.
  • Les Merveilles célestes – Lectures du soir à l'usage de la jeunesse, 1865.
  • Études et lectures sur l’astronomie (9 volumes, 1866 – 1880).
  • Dieu dans la nature, 1866.
  • Les ballons et les voyages aériens. Paris: Hachette (La Bibliothèque des merveilles), 1867 (Écrit sous le pseudonyme de Fulgence Marion.)
  • Les héros du travail, L. Hachette et Cie (Paris), 1867.
  • L'optique. Paris: Hachette (La Bibliothèque des merveilles), 1869 (Écrit sous le pseudonyme de Fulgence Marion.)
  • Contemplations scientifiques, 1870 – 1887, 2 séries.
  • L’Atmosphère, 1871.
  • Récits de l’infini, 1872.
  • L'atmosphère, Hachette (Paris), 1872.
  • Histoire du ciel, 1872.
 
Фламмарионъ, К. По вълнитѣ на безкрайностьта. Русе, Скоро-печатницата на Спиро Гулабчевъ, 1903.
 
Фламмарiонъ, К. Жители небесных миров. С.-Петербургъ, 1876.
  • Récits de l’infini, Lumen, histoire d’une comète, 1872.
  • Dans l’infini, 1872.
  • Vie de Copernic et histoire de la découverte du système du monde. Paris: Hachette, 1872.
  • L'atmosphère: description des grands phénomènes de la nature, Librairie Hachette (Paris), 1873.
  • Les Terres du ciel (description physique des planètes de notre ciel) (1877).
  • Atlas céleste, 1877.
  • Cartes de la Lune et de la planète Mars, 1878.
  • Catalogue des étoiles doubles en mouvement, 878.
  • Histoire du ciel, Paris, J. Hetzel, 1878.
  • Astronomie sidérale, catalogue des étoiles doubles et multiples, 1879.
  • Astronomie Populaire, description générale du ciel 1880, couronnée par le prix Montyon de l’Académie française).
  • La Terre et la lune, E. Ardant (Limoges), 1880.
  • Les Merveilles célestes, 1881.
  • Les Étoiles et les curiosités du ciel, 1881, édition avec gravures.
  • Les Terres du ciel, C. Marpon et E. Flammarion (Paris), 1884.
  • Le Monde avant la création de l’homme, 1886, origine du monde, de la vie, de l’humanité.
  • Dans le ciel et sur la Terre, 1886.
  • Les Comètes, les étoiles et les planètes, 1886.
  • Petite astronomie descriptive, Paris, L. Hachette et Cie, 1887.
  • L'Atmosphère : Météorologie populaire, 1888.
  • Rêves étoilés. Paris: C. Marpon et E. Flammarion, 1888.
  • Uranie, 1889.
  • Astronomie élémentaire, 1892.
  • Qu'est-ce que le ciel ?, 1892.
  • Stella, 1897.
  • Centralisation et discussion de toutes les observations faites sur Mars, 2 vol., 1892 – 1902.
  • Clairs de lune, 1894.
  • La Fin du monde, 1894.
  • L'éruption du Krakatoa et les tremblements de terre, Paris, C. Marpon et E. Flammarion, [s.d v. 1900].
  • Les étoiles et les curiosités du ciel: description complète du ciel visible à l'œil nu et de tous les objets célestes faciles à observer, Paris, E. Flammarion, 1899.
  • L’Inconnu et les problèmes psychiques. Manifestations de mourants. Apparitions. Télépathie. Communications psychique. Suggestion mentale. Vue à distance. Le monde des rêves. La divination de l’avenir. E. Flammarion, Paris, 1900, édition complétée en 1911 et en 1917.
  • Les Imperfections du calendrier, 1901.
  • Astronomie des dames, 1903.
  • Les Phénomènes de la foudre, 1905.
  • L’Atmosphère et les grands phénomènes de la nature, 1905.
  • Les Forces naturelles inconnues, 1907.
  • Mémoires biographiques et philosophiques d’un astronome, 1911.
  • La Mort et son mystère, Flammarion 1920
    • t. I: Avant la mort, 1920 Éditions J'ai lu L'Aventure mystérieuse, n° A310
    • t. II: Autour de la mort, 1921, Ernest Flammarion, 1922, Éditions J'ai lu L'Aventure mystérieuse, n° A311
    • t. III: Après la mort, 1922, Éditions J'ai lu L'Aventure mystérieuse, n° A310
  • Les Maisons hantées: en marge de „La mort et son mystère“, 1923, Ernest Flammarion, 1923 – Éditions J'ai lu L'Aventure mystérieuse, n° A247
  • Discours présidentiel à la Society for Psychical Research, suivi d'Essais médiumniques, 1923.
  • Voyages en ballon [s.d.]

Източници редактиране

  1. ↑ Une vie, une œuvre: Camille Flammarion (1842-1925) ou la folle poésie des sciences (audio) // France Culture, 02/09/2017.
  2. ↑ Philippe de La Cotardière and Patrick Fuentes. Camille Flammarion. Paris, Flammarion, 1994. ISBN 978-2-08066-629-1. с. PA92.
  3. ↑ André Duplay, „La vie de Camille Flammarion“, L'Astronomie, vol. 89,‎ 1975, p. 412.
  4. ↑ André Duplay, „La vie de Camille Flammarion“, L'Astronomie, vol. 89,‎ 1975, p. 419.
  5. ↑ Chronologie: Légion d'honneur.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Camille Flammarion в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Камий_Фламарион&oldid=11257130“.