Камикадзе
Камикадзе на японски език означава „божествен вятър“ (от kami – бог, kaze – вятър).
Думата е използвана за пръв път във връзка с тайфуна, потопил на два пъти (през 1274 и 1281 г.) корабите на монголския хан Кубилай и спасил Япония от нахлуване.
По време на Втората световна война така са наречени пилотите-самоубийци, използвани от Япония като бойно средство против морския флот на САЩ. Появяват се в заключителния етап на войната в Тихия океан. Около 3800 пилоти „камикадзе“ загиват по време на войната, а над 7000 морски военни са убити от атаките на „камикадзе“.[1]
Понятието „камикадзе“ е част от по-широкия японски термин токкотай, с който са означавали всички доброволци-самоубийци (не само летци). Сега думата е синоним на самоубиец и жива торпила.
Източници редактиране
- ↑ Zaloga, Steve. Kamikaze: Japanese Special Attack Weapons 1944–45. Osprey Publishing, 2011. ISBN 978-1849083539. с. 12.
.svg){kind=small}