Каньон
Каньоните са големи проломни релефни форми, образувани от ерозията на течащи води, най-често реки. Те са характерни за платата. Размерите на каньоните са различни. Някои от тях са голяма туристическа атракция.
Образуване редактиране
Повечето каньони се образуват от влиянието на продължителна водна ерозия, предимно в платовидни райони. Те се създават, защото по-твърдите пластове скали, които са устойчиви на ерозия, остават изложени като стени на долината, а по-неустойчивите се разрушават и отнасят от реките.
Каньоните се срещат много по-често в сухи, отколкото във влажни райони, защото физичното изветряне има по-голям ефект в сухи зони. Вятърът и водата от реката се комбинират, за да разрушат и отнесат по-малко устойчивите материали, като например глинести шисти. Замразяването и разширяването на водата също допринася към процеса на създаване на каньони. Водата прониква в пукнатини между скалите и замръзва, избутвайки скалите една от друга и накрая причинявайки откъсването на големи парчета от стените на каньона.[1] Стените на каньоните често са съставени от устойчиви пясъчници или гранити. Понякога големи реки преминават през каньони в резултат от постепенно геоложко издигане. Такива реки се наричат „затворени“, защото не са способни лесно да променят курса на течението си.
Каньоните често се образуват в райони на варовикови скали. Тъй като варовикът е разтворим до известна степен, пещерни системи се образуват в скалите. Когато те се разпаднат, остава каньон.
