Каракалпакски език
Каракалпакският език (самоназвание: Қарақалпақ тили, Qaraqalpaq tili) е тюркски език, говорен от каракалпаците в Каракалпакстан, Узбекистан. Той се дели на два диалекта: североизточен и югоизточен каракалпакски.[1] Езикът е много близък до казахския и понякога е класифициран като негов диалект.[2][3]
| Каракалпакски език Qaraqalpaq tili | |
| Страна | Узбекистан, Казахстан, Афганистан, Русия |
|---|---|
| Регион | Централна Азия |
| Говорещи | 410 410 |
| Писменост | латиница, кирилица |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиКъпчакскиНогайски Каракалпакски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Каракалпакстан |
| Регулатор | – |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | kaa |
| ISO 639-3 | kaa |
 Разпространение на каракалпакския език (червено) в Узбекистан. | |
| Каракалпакски език в Общомедия | |
Класификация редактиране
Каракалпакският е част от къпчакските езици, които са разклонение на тюркското семейство. Поради близкото си географско положение до узбекския, каракалпакската лексика и граматика са силно повлияни от узбекския. Езикът е аглутинативен, има гласова хармония и няма граматически родове. Словесният ред е подлог – допълнение – сказуемо. Литературната каракалпакска норма се основава на североизточния диалект.[4]
Разпространен е основно в северозападните части на Узбекистан (Каракалпакстан), но се среща и в Хорезъмска и Ферганска области в Узберкистан, някои райони в Туркменистан и Казахстан, Астраханска област в Русия и на места в Афганистан.
Социолингвистична информация редактиране
Езикът е говорен от около 410 хил. души. Основната част от говорещите са каракалпаците от Каракалпакстан, където езикът е официален. Извън Узбекистан говорещите каракалпакски наброяват около три хиляди души.[1]
Литературната норма е създадена по съветско време на базата на североизточния диалект, а по-рано се е използвала писмеността на езикът тюрки. Каракалпакски се изучава в началните и средните училища в републиката, а в град Нукус се издава вестник на каракалпакски – „Erkin Qaraqalpaqstan“. 1 декември се счита за ден на каракалпакския език.
Различават се два диалекта на езика, но немският лингвист Карл Хейнрих Менгес споменава възможност за трети диалект, говорен във Ферганската долина.
Писменост редактиране
От 1924 до 1928 г. се използва арабска азбука, а от 1928 до 1940 г. – латинска азбука. През 1940 г., в рамките на процеса по кирилизация на езиците в СССР е въведена азбука на основата на кирилицата. Нейният вариант е утвърден през 1957 г.
Кирилска каракалпакска азбука:
| А а | Ә ә | Б б | В в | Г г | Ғ ғ | Д д | Е е | Ё ё |
| Ж ж | З з | И и | Й й | К к | Қ қ | Л л | М м | Н н |
| Ң ң | О о | Ө ө | П п | Р р | С с | Т т | У у | Ү ү |
| Ў ў | Ф ф | Х х | Ҳ ҳ | Ц ц | Ч ч | Ш ш | Щ щ | Ъ ъ |
| Ы ы | Ь ь | Э э | Ю ю | Я я |
След провъзгласяването на независимостта на Узбекистан, узбекският и каракалпакският приемат отново латинската азбука през 1994 г. Първоначалният вариант е бил близък до турската писменост, но по-късно са внесени изменения. Последните промени по каракалпакската азбука са внесени през 2009 г.
Съвременна каракалпакска азбука:
| A a | Á á | B b | D d | E e | F f | G g |
| Ǵ ǵ | H h | X x | Í ı | I i | J j | K k |
| Q q | L l | M m | N n | Ń ń | O o | Ó ó |
| P p | R r | S s | T t | U u | Ú ú | V v |
| W w | Y y | Z z | C c | Sh sh | Ch ch |
Преходът към новата писменост е трябвало да бъде осъществен до 2005 г.,[5] но кирилската азбука все още се използва широко.
Източници редактиране
- ↑ а б ((en)) Karakalpak
- ↑ ((en)) UCLA Language Materials Project: Language Profile Архив на оригинала от 2015-04-09 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) CENTRAL ASIA xiv. Turkish-Iranian Language
- ↑ ((en)) Compendium of the World's Languages – George L. Campbell, Gareth King
- ↑ ((en)) The Human rights of linguistic minorities and language policies; International journal on multicultural societies; Vol.:3, 2; 2001