Карстен Нибур

Карстен Нибур (на немски: Carsten Niebuhr) е германски математик, картограф и пътешественик-изследовател на датска служба.

Карстен Нибур Carsten Niebuhr
германски математик и картограф
Роден	17 март 1733 г. Людингворт, Германия
Починал	26 април 1815 г. Мелдорф, Германия
Националност	Германия
Учил в	Гьотингенски университет
Научна дейност
Област	География, картография
Карстен Нибур в Общомедия

Биография

Произход и образование

Роден е на 17 март 1733 година в Людингворт (сега част от град Куксхавен, провинция Долна Саксония), Германия, в семейство на дребен фермер. В детските и юношеските си години помага на баща си във фермата, след което учи математика, геодезия и картография в Университета в Гьотинген и през 1760 г. постъпва на датска служба.

През 1760 г. по поръчение на датското правителство и подкрепено от краля Фредерик V се организира експедиция из страните на Близкия и Средния Изток, в която освен Нибур като картограф, участват още петима европейци – филолог, естественик, историк, картограф и лекар. Преди експедицията Нибур усилено изучава математика и арабски език.

Експедиционна дейност (1761 – 1867)

През януари 1761 г. експедицията напуска Дания и по море достига до Александрия в Египет. От там европейците се изкачват по Нил, завиват на изток, пресичат Суецкия провлак и посещават планината Синай на Синайския п-ов. През октомври 1762 г. пътешествениците отплават за Джеда, след което по суша се добират до Моха, където през май 1763 г. от изтощение и преумора умират 2-ма от европейците – филологът и естественикът. Останалите членове на експедицията посещават Сана (първо посещение на европеец) – столицата на Йемен, но поради лошия климат се завръщат в Моха. От Моха останалите трима поемат по море към Бомбай в Индия, но по време на плаването умират още двама европейци, а при пристигането в Индия – и последният му спътник, и Нибур остава сам. Там той пребивава 14 месеца и след това през Маскат, Бушир, Шираз, руините на Персеполис и Вавилон, Багдад и Мосул през 1764 г. се добира до Халеб в Сирия. След това посещава Кипър, обикаля из Палестина, преминава през Бурса и Константинопол и през февруари 1867 г., след шестгодишно отсъствие единствен се завръща в Копенхаген.

По време на пътуването си Нибур първи определя точните географски координати на посетените обекти и дава цялостни описания на страните, през които минава на отиване и връщане. Неговите прецизни топографски скици дават възможност върху географските карти да се нанесат значителни територии. Изработва първата карта на източното крайбрежие на Червено море и първата карта и описание на йеменските земи. В Месопотамия пръв от европейците посещава свещените градове на шиитите Ен Неджеф и Кербала. Посещава руините на Персеполис – резиденцията на древните персийски царе. Копията му на клинописното писмо от Ниневия послужват на Гротефенд при първите опити за разшифроване на това писмо.

Следващи години

След завръщането си от Азия, през 1773 г. Нибур се жени и няколко години служи като картограф в датската армия. През 1776 г. е избран за чуждестранен член на Шведската академия на науките. През 1778 г. се премества в градчето Мелдорф, където на 26 април 1815 година умира на 82-годишна възраст.

Трудове

• „Beschreibung von Arabien“, Kopenhagen 1772
• „Reisebeschreibung nach Arabien und anderen umliegenden Ländern“, 2 Bände, Kopenhagen 1774 – 1778; Band 3: „Reisen durch Syrien und Palästina“, Hamburg 1837

Източници

• Аравия. Материалы по истории открытия, М. 1981 г., стр. 101 – 117
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 1986. Т. 3. Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984, стр. 164 – 165
• Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 56

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carsten Niebuhr в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​