Карстово ждрело Чернелка

природна забележителност в България

Чернелка е природна забележителност в карстовото ждрело на река Чернялка, десен приток на река Вит.

Природна забележителност
„Чернелка“
Скалите
Наносите
Мостът




„Карстово ждрело Чернелка“
Информация
Местоположение България
Данни
Площ449.2 хектара
Създаден21 юни 1969
Природна забележителност
„Чернелка“
в Общомедия

Обявена е за природна забележителност от МГГП със заповед № 1422/21.06.1969 година, публикувана в брой 79/1969 на „Държавен вестник“.

Местоположение редактиране

Ждрелото се намира в средната част на Дунавската равнина, в района на най-южните издънки на Плевенските височини. Тази природно туристическа местност представлява живописен карстов каньон в централната част на Дунавската равнина между двете села Горталово и Къртожабене, на около 12 км от град Плевен. Горският и фонд е с обща площ от 300 хектара. По протежение на 6,5 километра малката река Чернялка е образувала каньон с ширина от 60 до 200 метра и височина на скалите от 10 до 35 – 40 метра, а цялата дължина на ждрелото е около 28 километра.[1]

Описание редактиране

Местността е прорязана от едноименната река и представлява ждрело от горнокредни варовици и глинесто-песъчливи скали.

Речното корито е с много завои и прекосяването на каньона до 2000 година е свързвано с преминаване на множество естествени и изкуствени бродове. След лятото на 2001 година по проект на Община Плевен с доброволната помощ на не правителствени организации е изградена екопътека. Поставени са 18 моста и реката се преминава безпрепятствено, Главна цел на екопътеката е повишаване екологичната култура на посетителите на каньона и прякото им общуване с природните дадености.

Подстъпите към екопътеката могат да са както откъм село Горталово, така и откъм село Къртожабене. Голямото био разнообразието на местността „Чернелка“ се характеризира както с наличие на изключително характерна растителност, така и с много богатата фауна. Тук се срещат представители на над 200 вида птици, 9 вида риби, 5 вида земноводни и 11 вида влечуги.

Използвани материали редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4778.