Касикияре

Касикияре или Касикиаре (на испански: Rio Casiquiare) е река в южната част на Венецуела (щата Амазонас), ляв приток (най-голям приток) на река Рио Негро (ляв приток на Амазонка). Дължината ѝ е 326 km, а площта на водосборния басейн – 42 300 km².

Касикияре Rio Casiquiare
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Венецуела
Дължина	326 km
Водосб. басейн	42 300 km²
Отток	2574 m³/s
Начало
Място	река Ориноко
Координати	3°08′17.88″ с. ш. 65°52′48″ з. д.3.1383° с. ш. 65.88° з. д.3.1383, -65.88
Надм. височина	123 m
Устие
Място	Рио Негро → Амазонка → Атлантически океан
Координати	2°00′04.68″ с. ш. 67°06′57.6″ з. д.2.0013° с. ш. 67.116° з. д.2.0013, -67.116
Надм. височина	91 m
Касикияре в Общомедия

Първата карта на река Касикияре изработена от Александър фон Хумболт след неговата експедиция през 1799 – 1800 г.

Река Касикияре е класически пример за речна бифуркация (разделяне), която свързва двете големи реки Ориноко и Амазонка. При градчето Таматама, на 123 m н.в., 1/3 от водата на река Ориноко в нейното горно течение се отклонява надясно и поема на югозапад. След 326 km, на 91 m н.в., на 10 km северно от град Сан Карлос де Рио Негро, Касикияре се влива отляво в река Рио Негро (ляв приток на Амазонка). Касикияре има предимно леви притоци, водещи началото си от планината Сера Имери (част от Гвианската планинска земя, по границата с Бразилия): Памони, Сиапа, Пасимони. Среден годишен отток в устието 2574 m³/s. За първи път бифуркацията на река Ориноко и цялата река Касикияре е изследвана и картографирана от великия немски учен Александър фон Хумболт и френския ботаник Еме Бонплан през 1799 – 1800 г.

Източници

• Топографска карта М 1:500 000; лист А-20-А
• Топографска карта М 1:500 000; лист А-19-Б