Кефалотири (на гръцки: κεφαλοτύρι) е сирене от козе или овче мляко, което се прави в Гърция и Кипър [1]. В Гърция се прави от стотици години и е едно от най-популярните гръцки сирена.

Кефалотири
(Κεφαλοτύρι)
Информация
Страна Гърция
 Кипър
Млякокозе и/или овче
Пастьоризацияда
Консистенциятвърдо сирене

История редактиране

Произходът на „кефалотири“ се отнася към времето на Византийската империя.[2]

Характеристика редактиране

Кефалотири е твърдо сирене, което се прави на цилиндрични пити с диаметър 25 – 50 см., с плътна маса и твърда кора. То е с жълтеникав цвят, със сладък вкус и е леко солено. Цветът на „кефалотири“ варира в зависимост от съотношението на овче и козе мляко и в зависимост от сезона. През определено време сиренето може да бъде почти бяло, по друго време на годината – с богат златисто-жълт цвят. Сиренето има приятен характерен аромат и притежава висока хранителната стойност. Богато е на белтъчини, калций и витамини А, D и Е и хранителни вещества.

Производство редактиране

За производството на сирене „кефалотири“ могат да бъдат използвани само овче и козе мляко. Тези млека са различни от кравето, имат по остър вкус, който придава на сиренето особено пикантен вкус. Млякото се пастьоризира при 72 °C и се оставя да изстине до температура, благоприятна за ферментирането. Заквасеното количество се разделя на порции от 10-15 кг, поставя се в специални форми, в които се притиска и след това се поставя в помещения за узряване при температура 16-18 °C, влажност 85-90 % за период около 45-60 дни. След узряването на сиренето, то се съхранява при температура 6-10 °C.

Употреба редактиране

На вкус „кефалотири“ леко напомня за Грюер, но гръцкото сирене и по твърдо и по солено. Кефалотири се използва в много рецепти за приготвяне на различни видове пай, салати и сандвичи; може да бъде настъргано, запечено или да се използва като добавка към ястия от спагети, месо и зеленчуци. Кефалотири, което е съзрявало 1 и повече години и по сухо и с наситен вкус и обикновено се консумира като мезе заедно с узо.[3]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Ridgway, J., The Cheese Companion (2002), ISBN 1-84092-339-3
  2. Harbutt, J., The World Encyclopedia of Cheese (2006), ISBN 978-0-7548-0992-0
  3. Janet Fletcher. Kefalotyri cheese offers intriguing mix // San Francisco Chronicle, 7 юни 2009.

Външни препратки редактиране