Кирила Възвъзова-Каратеодорова

Кирила Възвъзова-Каратеодорова
	Кирила Възвъзова-Каратеодорова
българска историчка
Родена	25 ноември 1917 г. Айтос, Царство България
Починала	6 август 2005 г. (87 г.) София, Република България
Учила в	Софийски университет
Работила в	Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Семейство
Баща	Никола Възвъзов
Майка	Виктория Възвъзова

Кирила Николова Възвъзова-Каратеодорова е българска историчка, прекарала по-голямата част от професионалното си развитие в Народната библиотека в град София. Работи в библиотеката в Българския исторически архив от 1947 година до пенсионирането си, а след това като извънщатен сътрудник.^[1]

Биография редактиране

Кирила Възвъзова е родена в 1917 година в Айтос, България в семейството на Никола Възвъзов и учителката Виктория Възвъзова и отраства с деца от турски, еврейски, арменски, гръцки семейства.^[1] Основното си образование завършва в родния си град, след което заедно със семейството си се премества в София.^[2] Завършва история и класическа филология в Софийския университет в 1942 година и библиотекознание и библиография в 1948 година. В 1967 година специализира в Париж, изпратена на провеждания ежегодно от Националните френски архиви Международен курс по архивистика в Екол де Шарт към Сорбоната. Кирила Възвъзова съставя Правила за комплектуване, обработка, запазване и използване на документалните материали от личните и обществени архивни фондове и колекции от XIX – XX век, публикувани през 1954 година.^[2] По време на българското управление във Вардарска Македония е гимназиална учителка по история и старогръцки език в Скопие от 1942 до 1944 година.^[2] След това до 1948 година работи като редакторка в Министерството на информацията. Заместник-ръководител е на Българския исторически архив при Народната библиотека от 1948 до 1954 година. От 1954 до 1962 година е научен сътрудник в Българския исторически архив, а от 1962 до 1982 година е старши научен сътрудник. В 1962 – 1964 година е ръководител на Българския исторически архив, а от 1964 до 1973 година е заместник-директор на Народната библиотека.^[3]

През 1951 година Кирила Възвъзова участва в преместването на библиотечния архив от Горна баня, където библиотеката е евакуирана заради бомбардировките през 1944 година, в новопостроената сграда. Тук Възвъзова открива сред документите, отнасящи се за Христо Ботев, тефтерчето с бележки на Васил Левски и го разчита.^[1]

Родословие редактиране

Костадин
Бабамов

София
Убавкоцева

Димитър Бабамов
(около 1871 – 1910)

Тодор Бабамов
(? – след 1912)

Александър Бабамов
(? – след 1930)

Петър Бабамов
(1880 – ?)

Илия Бабамов

Виктория Възвъзова
(1894 – 1978)

Никола Възвъзов
(1873 – 1937)

Кирила Каратеодорова
(1917 – 2005)

Библиография^[3] редактиране

Кирила Възвъзова, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. Изток-Запад. 2019. ISBN 978-619-01-0382-0
Априлското въстание 1876. Сборник документи. (съставител). Т. 1. 1954, 530 с.Т. 2. 1955, 577 с.
Писма на бълг. и чуждестранни слависти, съхранявани във фондовете на БИА. – ИНБ – БСДУ, т. 3. 1963, 95 – 133
Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в БИА. Справочник, (съставител) Кн. 1. 1963, 250 с.
Освобождение Болгарии от турецкого ига. (съставител) Т. 1., М., 1961, 420 с.
Архивите на България в миналото и сега. 1967, 86 с. (на френски език)
Непубликувани писма на К. Иречек, съхранявани в БИА до наши общественици и книжовници. – ИНБ – БС, т. 7. 1967, 169 – 221
Документи за четническото движение през 1867 – 1868 в Ориенталския отдел на НБКМ. (съветник) – ИНБКМ, т. 9. 1969, 193 – 222
Васил Левски. Документално наследство, (съставител, съветник) 1973, 370 с.
История на образованието и педагогическата мисъл в България, (съветник) Т. 1. 1975, 368 с.
Непресъхващи извори. Документ, материали из историята на Пловдив и Пловдивско, (съветник) 1975, 576 с.
Възпоменателен сборник по случай стогодишнината на Априлското въстание и Ботевата чета. (съставител, съветник) 1976, 503 с.
Поп Минчо Кънчев. Видрица. Т. 1. (съставител). 1983, 747 с.
Семеен архив на Хаджитошеви 1751 – 1827. (съставител). 1984, 821 с.
Левски във времето. Документално-мемоарен и литературен сб. (съставител). 1987, 579 с.
Васил Левски. Документална летопис (1837 – 1873). (съветник) 1987. 340 с.
Капитан Георги Мамарчев. 1986. 280 с.

Давидова, С. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Библиография (1947 – 1987). – ИП, 1987, № 12, 88 – 94
Шарова, К. Научното дело на Кирила Възвъзова-Каратеодорова. – ИП, 1987, № 12, 53 – 65.
Божилова, Радина. Документалното наследство на Кирила Възвъзова-Каратеодорова в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий // POZNAŃSKIE STUDIA SLAWISTYCZNE (39). 2020.