Кирил Пенушлиски
Кирил Илиев Пенушлиски (на македонска литературна норма: Кирил Илиев Пенушлиски) е виден фолклорист от Република Македония, смятан за основоположник на фолклористиката в страната.
| Кирил Пенушлиски Кирил Пенушлиски | |
| фолклорист от Република Македония | |
| Роден |
15 ноември 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
Биография редактиране
Пенушлиски е роден в Солун на 15 ноември 1912 година. Татко му Илия Пенушлиев е търговец, а майката Катерина - домакиня. Завършва основно образование в родния си град, а след това гимназия в Скопие, Кралство Югославия в 1931 година. В 1938 година завършва Философския факултет на Скопския университет със специалност „югославска книжовност“. Пише докторат на тема „Стефан Верковиќ – собирач на македонски народни умотворби“ (1956).
След присъединяването на част от Вардарска Македония към България работи като помощен персонал в скопското кметство, оглавено от Спиро Китинчев.[1] Става член на комунистическата съпротива и е председател на нелегалния комитет за Скопие на Народоосвободителните комитети. След войната работи в Министерството на търговията, генерален секретар на Скопския университет, професор във Философския (по-късно Филологическия) факултет, декан на този факултет, ректор на университета, член на Съвета на републиката и други. Пенушлиски е доктор на филологическите науки и почетен член на Дружеството на писателите на Македония.[2][3][4]
Пенушлиски е баща на художника Илия Пенушлиски, съпруг на политика Илинка Митрева.
Библиография редактиране
- Пословици заедно с Харалампие Поленакович (1954),
- Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни, три книги, (1958-9),
- Стефан И. Верковиќ, Македонски народни песни (1961),
- Миладиновци, Зборник, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов (1962),
- Книга за Миладиновци, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов(1962),
- Народна поезија (1964),
- Народни приказни (1964),
- Црвен се бајрак развева (1965),
- Македонско народно творештво, во десет книги, (1968-1973),
- Волшебни приказни (1968),
- Јуначки песни (1968),
- Обредни и митолошки песни (1968),
- Ајдутски и револуционерни песни, сътрудник Йован Бошковски, (1969),
- Пословици и гатанки (1969),
- Преданија и легенди (1969),
- Редактор на Љубовни народни песни, подбрал и редактирал Душко Наневски (1971),
- Приказни за животни (1973),
- Битови приказни и анегдоти (1973),
- Трудови, семејни и хумористични песни (1973),
- Марко К. Цепенков, Македонски народни умотворби в десет книги (1972), главен редактор, Блаже Ристовски отговорен редактор и Томе Саздов редактор
- Малешевски фолклор (1980),
- Македонски еротски приказни (1981),
- Македонски фолклор(1981),
- Светот на приказните на Марко К. Цепенков (1982),
- Гоце Делчев во фолклорот, заедно с Танас Вражиновски (1983),
- Марко Крале, легенда и стварност (1983),
- Македонски народни балади (1983),
- Стефан И. Верковиќ, Македонски народни умотворби во пет книги (1985),
- Болен Дојчин (1986),
- Богови и попови, заедно с Танас Вражиновски(1987),
- Одбрани фолклористички трудови, четири книги, (1988),
- Васил Икономов, Старонародни песни и обичаи од Западна Македонија, с Блаже Ристовски и Блаже Петровски, (1988),
- Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни в пет книги (1989),
- Народната култура на Егејска Македонија (1992),
- Фолклорни поетски мотиви (1992),
- Зборникот на Панајот Гиновски од Галичник (1995),
- Митот и фолклорот (1996),
- Ѓорѓи Милошев, Галички свадбарски народни песни (1996),
- Приказни за лисицата (1997),
- Македонски фолклор, историски преглед, (1999)
- Книги за деца
- Јуначки мегдан (1964)
- Итри, будалести и секакви (1964).
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 26.
- ↑ Почина Кирил Пенушлиски, Утрински весник, архив на оригинала от 19 август 2011, https://web.archive.org/web/20110819103256/http://217.16.70.245/?pBroj=1481&stID=15471&pR=5, посетен на 7 август 2009
- ↑ Неуморен афирматор на македонското фолклорно богатство, Дневник, архив на оригинала от 3 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111003191540/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2470&stID=34386, посетен на 7 август 2009
- ↑ Кратка биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 30 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100930191438/http://dpmk.org/p.htm, посетен на 7 август 2009
| Благой Попов | → | ректор на Скопския университет (1969 – 1972) |
→ | Стеван Габер |