Кѝрчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

Кирчево
Общи данни
Население1248 души[1] (15 март 2024 г.)
61,9 души/km²
Землище20,178 km²
Надм. височина550 m
Пощ. код5521
Тел. код06920
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ36943
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Илия Миленов Антонов

География редактиране

Село Кирчево се намира в планински район, в полите на северния дял на Средна Стара планина, в склоновете на Васильовската планина.

История редактиране

Първите данни за съществуване на население на това място са от края на 15 век (няколко домакинства в Помеждине – според опис на турски регистри на Никополския санджак). През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на властта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали „войнуци“, „търпанджии“ и „ямаци“, последното от които в превод от османотурски означавало „помагачи“. До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.

В селото пехливанлъкът се е развивал още от османския период. Така например от Помашка Лешница султан Абдул Азиз (1830 – 1876) притежавал двама лични борци – Ибрахим Гавазоглу и Хаджи Ибо. След Чипровското въстание, през 1688, и Руско-турската война, от 1877 – 1878 г., в селото и околността се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. През тоталитарния период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата.

Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.[2]

Културни забележителности редактиране

  • Училище „Христо Ботев“, основано през 1906 г.
  • Останки от римска крепост в местността Калето.
  • Читалище, основано през 1927 година.

Природни забележителности редактиране

  • Криваците с площ 3 хектара, обявени през 2003 година за защитена местност с характерен ландшафт.
  • минерална вода на извор Барутница.

Реки

Върхове

Редовни събития редактиране

селски събор (панаир) – на Илинден.

Провежда се турнир по борба /народни борби/ в памет на Стефан Мирославов „Крушата“, в който участват състезатели от цялата страна.

За официален празник на селото се счита 3 март. 5 април – изкачване до паметника на Кирил Райков Вълов, чието име носи селото.

Икономика редактиране

Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник – облицовъчен камък и павета, както и от дърводобив.

Личности редактиране

  • Кирил Райков Вълов /Кирчо/ – ятак – разстрелян на 05.04.1944 г. в местността Криваците. Селото носи неговото име.

Литература редактиране

  • Gözler, К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
  • Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. III, С., 2004,
  • Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., София, 2007.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

Външни препратки редактиране