Уикипедия

Клане в Ми Лай

Клането в Ми Лай е военно престъпление, извършено на 16 март 1968 г. от части на американската армия по време на Виетнамската война. Тогава американски войници избиват между 347 и 504 цивилни жители от селцата Ми Лай и Ми Кхе, община Сонг Ми, провинция Куанг Нгай, Южен Виетнам.[1][2] Повечето от жертвите са жени и деца, като преди да бъдат убити, някои от тях са били изнасилени, малтретирани, бити, измъчвани и осакатени. Гаври са извършени и с мъртвите тела, някои от които са били осакатявани.[3]

Клане в Ми Лай
Част от Виетнамска война
Жертви504
Клане в Ми Лай в Общомедия

Клането в Ми Лай намира широк отзвук по целия свят, като предизвиква масови обвинения във военни престъпления срещу Щатите, и намалява обществената подкрепа в САЩ за войната във Виетнам. Това военно престъпление е известно още като Клането в Сонг Ми (на виетнамски: thảm sát Sơn Mỹ), както и като Клането в Пинквил – по американското кодово название на селището.[4]

„Инцидентът“ редактиране

Обстановката редактиране

През декември 1967 г. в Южен Виетнам пристига рота „Чарли“, от състава на 1-ви батальон от 20-и пехотен полк, 11-а пехотна военна бригада, 23-та пехотна дивизия. Първият месец на ротата във Виетнам преминава без преки сражения с врага. Към средата на март ротата претърпява 28 инцидента, които ѝ костват щети и пет жертви, повечето които са от мини и капани.

По време на офанзивата „Тет“ от януари 1968 48-и батальон на НФОВ (Народен фронт за освобождение на Виетнам) осъществява няколко атаки в Куанг Нгай. Щатското военно разузнаване докладва, че 48 батальон на НФОВ, който отстъпвал, е получил убежище в град Сонг Ми, провинция Куанг Нгай. Няколко малки селца около града – обозначени като Ми Лай 1, 2, 3 и 4 – са заподозрени, че укриват бойци на 48-и батальон на НФОВ.

Ротата планира яростна офанзива срещу тези селца. Полковник Оран Хендерсън заповядва на офицерите си незабавно да заличат врага.[5] Подполковник Франк Баркър заповядва на командирите на 1-ви Батальон да изгорят къщите, да избият добитъка, да разрушат хамбарите и кладенците.[6]

В навечерието на атаката срещу селцата капитан Ърнест Медина съобщава, че почти всички цивилни жители на селцата около Сонг Ми трябва да бъдат събрани на тържището в града и че който откаже, значи е от НФОВ или е неин симпатизант.[7] Войници задават въпрос на капитана дали заповедта му включва убийство на жени и деца. По-късно, по време на разследването, офицерите дали различно тълкувание на отговора на Медина. Някои от тях, включително взводните командири, свидетелстват, че заповедта, както те са я разбрали, била да убият всички северновиетнамски бойци и „заподозрените“ (включително жени и деца, както и всичкия добитък), да изгорят градчето и да разрушат кладенците.[8]

Ротата, начело с 1-ви взвод, навлиза в селцата рано сутринта на 16 март, а други две части изграждат кордон около тях.

Клането редактиране

 
Мъж и дете, убити при Ми Лай Фотография:Роналд Хебърли
„ Някои хора опитваха да се изправят и да избягат. Те не успяваха и падаха. Тази жена, спомням си, тя стана и се опита да го направи – опита се да избяга – с малко дете на ръце. Но тя не успя да го направи. “

Военен фотограф Роналд Хебърли

[9]

 
Витнамски жени и деца от Ми Лай малко преди да бъдат разстреляни,16 март 1968.[10] Фотография: Роналд Хебърли

Ротата атакува селата след кратка подготовка за артилерийски и въздушен обстрел. Войниците обаче не намират вражески бойци. Оказва се, че повечето заподозрени бойци на НФОВ са се укрили в подземни скривалища под къщите на родителите си или при жените си. Американските войници, един взвод от които е командван от втори лейтенант Уилям Калей, откриват стрелба по една от „позициите на врага“. След като първите цивилни падат убити или ранени от безразборната стрелба, американците започват да стрелят и да хвърлят гранати по всичко, което мърда, независимо дали е човек или животно. Жестокостта и бруталността на убийствата започнали да се увеличават спираловидно с всеки убит. BBC News описва сцената:

„ Войниците изпаднали в безумие, разстрелвайки цивилни мъже, жени и деца. Цели семейства, които за по-сигурно се криели заедно в колибите или землянките, не получили никаква милост. Тези, които излизали с високо вдигнати ръце, били убити..... На други места в селото започнали нови зверства: жени били групово изнасилени; виетнамците, които излизали да се предадат на американците, били пребивани и измъчвани, налагани с приклади и промушвани с щикове. Някои трупове били белязани с надпис „C Company“ (Рота Ч), изрязан върху гърдите. В късната сутрин дошла заповед от командирите, с която се нареждало продължаване на стрелбата. Положението в Ми Лай било като при масово клане. Телата били пръснати из цялото село...[3] “

Някои цивилни са натикани в напоителни канали, където били разстрелвани.[11] Около 70 – 80 души, обградени в центъра на селото от 1-ви взвод, са убити лично от втори лейтенант Калей и войници, на които той заповядал да стрелят. Калей също застрелял други две групи цивилни с оръжие, взето от войниците, които отказали да убиват повече.

Войници от 2-ри взвод разстреляли около 60 – 70 виетнамци – мъже, жени и деца, които бягали на север от Ми Лай 4, през Бинх Тха, махала на около 400 м. северно от Ми Лай 4.[1]

След победоносния „марш“ на 1-ви и 2-ри взвод, 3-ти взвод е пратен да унищожи „всяка остатъчна съпротива“. Незабавно започнало избиване на всички оцелели хора и животни, които могли да открият, включително виетнамци, които бягали от скривалищата си; довършвали и ранените, които стенели сред купищата от тела. 3-ти взвод успял да обгради и убие група от 7 до 12 жени и деца.[1]

След като 3-ти взвод не открил вражески позиции, 4-ти батальон и 3-та пехотна бригада обходили покрайнините и нападнала махалите на Ми Лай 4, като избили около 90 души. Американците загубили един човек, убит от противопехотна мина, а седем войници били ранени от мини и капани.[1] През следващите два дена двата батальона били заети с изгарянето на къщите и с гаври над виетнамски пленници. Повечето войници не взели участие в тези престъпления, но нито им се противопоставили, нито докладвали за тях.[12]

„ Бих казал, че никой от нашата рота не възприемаше виетнамците като хора.[13] “

Намеса на хеликоптерите редактиране

„ Там долу е като кървава баня! Какво става по дяволите! “

Мичман първи ранг Хю Томпсън Младши, пилот на военен хеликоптер, който прелита над Ми Лай.[14]

 
Хю Томпсън Младши – пилотът на хеликоптера, оказал помощ на жертви на клането

Когато прелита над Ми Лай, мичман първи ранг Хю Томпсън Младши – пилот на хеликоптер от военновъздушното разузнаване, докладва за голям брой мъртви и умиращи цивилни – всички жени, деца и старци, без мъже в боеспособна възраст или въоръжени лица. Томпсън и екипажът му свидетелстват, че една невъоръжена жена е застреляна от капитан Медина (по-късно Медина твърди, че е помислил, че жената е държала граната).[15] Екипажът на хеликоптера прави няколко опита да повика по радиото помощ за ранените. Те приземяват хеликоптера близо до канавка, която се оказва пълна с тела, някои от които показвали признаци на живот. Томпсън помолил един сержант (Дейвид Митчъл), който се намирал наблизо, да му помогне да изведат ранените от канала, но сержантът отговорил, че по-скоро би сложил край на мъките им. Томпсън, шокиран от отговора, се обърнал към втори лейтенант Калей, взводен командир на 1 взвод, който му обяснил, че изпълнява заповеди. На известно разстояние от хеликоптера екипажът видял как Митчъл стреля в канала.

Томпсън забелязал група от жени и деца, блокирани в една землянка, към които се приближавали войници. Томпсън залегнал и заповядал на екипажа си да открие огън по войниците, ако те стрелят по виетнамците, докато той се опитва да ги изведе от землянката. По-късно Томпсън свидетелства, че е говорил с един лейтенант (идентифициран по-късно като Стивън Брукс от 2-ри военен взвод), на когото казал, че в землянката има само жени и деца, и когото помолил за помощ при евакуацията им. Томпсън свидетелства: „той отвърна, че единственият начин да ги изкараме оттам е с ръчна граната“. Томпсън разказва, че наредил на Брукс: „просто дръж хората си, където са, а аз ще извадя децата!“ В землянката Томпсън открива около 16 души, придумал ги да излязат и ги отвел до хеликоптера на две групи.

След като се завръща в Ми Лай, екипажът на Томпсън намира няколко големи купчини с тела. Забелязвайки няколко оцелели в канала, Топсън приземил отново хеликоптера, а един от екипажа скочил в канавката и се завърнал с едно окървавено, но здраво дете, което било отведено в безопасност.

През 1998 г. трима ветерани, които предотвратили продължаването на убийствата в Ми Лай, са наградени с медали във Вашингтон.[16]

Последствията редактиране

Поради решението на американската армия да не предприема преброяване на жертвите в Ми Лай и днес точният брой на загиналите цивилни не може да бъде посочен със сигурност. Броят им в различни източници варира между 347 и 504 души. Мемориалът, поставен на мястото на клането, съдържа имената на 504 души на възраст между 1 и 84 години. По-късно разследване на американската армия посочва 347 загинали цивилни, което е и официалното мнение на военното командване.[17]

Прикритие и разследване редактиране

Първите рапорти за събитията в Ми Лай съдържат сведения за „128 виетконгци и 20 цивилни“, убити по време на ожесточените престрелки. Генерал Уилям Уестморленд, командващ военната помощ за Южен Виетнам, поздравява войниците за „отличната работа.“ Американското военно списание „Stars and Tripes“ излиза със заглавието „Американски пехотинци убиха 128 комунисти в кървава битка, продължила цял ден“.

Шест месеца по-късно Том Глен, 21-годишен войник от 11 лека пехотна бригада, изпраща писмо до новия главнокомандващ американските сили във Виетнам – генерал Крейтън Ейбрамс, с което обвинява американската армия в жестоко отношение към цивилните виетнамци. С разследването на твърденията в писмото, което не съдържа сведения за случилото се в Ми Лай (Глен не е знаел какво точно се е случило там), е натоварен 31-годишният майор Колин Пауъл – бъдещ държавен секретар на САЩ от администрацията на Джордж Уокър Буш. В доклада си Пауъл е категоричен, че отношенията между американските войници и местните виетнамци са „отлични“.[18]

Случилото се в Ми Лай не би станало известно, ако не е било писмото на друг войник от 11 лека пехотна бригада – Рон Райдънауър, който независимо от Глен изпраща писмо с подробно описание на клането в Ми Лай до президента Никсън, до Щатския департамент, до Пентагона и до няколко членове на Конгреса.[19] Копията на писмото са разпратени през март 1969 г. – почти една година след събитията в Ми Лай. Повечето от получателите игнорират писмото с изключение на конгресмена от Аризона Морис Удал. Райдънауър научил за жестокостите в Ми Лай от втора ръка – от разговори с войници от рота „Чарли“.

През септември 1969 г. са повдигнати и първите обвинения в предумишлено убийство срещу Калей и още 25 офицери и войници. Това става два месеца преди широката общественост да разбере за клането в Ми Лай и процеса срещу военнопрестъпниците.

На 12 ноември 1969 г. в пресата излизат първите сведения за случилото се в Ми Лай, резултат от независимото журналистическо разследване на Саймън Хърш; на 20 ноември Тайм, Лайф и Нюзуик публикуват разкрития за клането и опита му за прикриване от военните, а Кливлънд Плейн Дийлър публикува шокиращи снимки на убити цивилни в Ми Лай.

През ноември генерал Уилям Пирс е назначен за ръководител на разследването за клането в Ми Лай и на неговото последвало прикриване. Докладът от разследването на комисията е изключително критичен както към действията на рота „Чарли“, така и към офицерите, прикрили престъплението.

Присъдите редактиране

На 17 ноември 1970 г. Армията на САЩ повдига обвинения срещу 17 офицери за прикриване на информация по случая. Повечето от обвиненията по-късно са оттеглени, а единственият, срещу когото е проведен процес по обвинението в прикриване на информация, е оправдан през декември 1971 г.[20]

На 29 март 1971 г., след четиримесечен процес, през който той твърди, че е изпълнявал заповедите на Медина, Уилям Калей е признат за виновен по обвинение в предумишлено убийство и в издаване на заповеди за разстрел. Калей е осъден на доживотен затвор. Два дни по-късно президентът Никсън взима скандалното решение да освободи Калей от затвора, настоявайки за преразглеждане на присъдата. След преразглеждането присъдата на Калей е намалена на 4 години и 1 месец затвор във военния затвор във Форт Бенинг.[21]

В отделен процес капитан Медина отхвърля обвиненията, че е издавал заповеди, довели до масово клане, и е оправдан по всички обвинения.[22]

Оказва се, че много от войниците, замесени в събитията в Ми Лай, са напуснали служба, поради което са изключени от обвинението. В крайна сметка единствената присъда, произнесена по случая, е тази срещу Калей.

Някои наблюдатели приемат, че материалите по делата, свързани с клането в Ми Лай, всъщност представляват ревизия на законите на войната, скрепени след Нюрнбенския и Токийкия процес за военни престъпления. Щатският секретар по отбраната Робърт Калауей заявява пред Ню Йорк Таймс, че присъдата на Калей е намалена, защото той искрено е вярвал, че изпълнява заповеди – оправдание, което е в противоречие със стандартите от Нюрнберг и Токио, където много военни са екзекутирани заради подобни действия.[23]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г Summary report from the report of General Peers Архив на оригинала от 2000-01-25 в Wayback Machine..
  2. ↑ Department of the Army. Report of the Department of the Army Review of the Preliminary Investigations into the My Lai Incident Архив на оригинала от 2008-11-15 в Wayback Machine., Volumes I-III (1970).
  3. ↑ а б „Убийство в името на войната – Ми Лай“. BBC. 20 юли 20 1998.
  4. ↑ The My Lai Massacre: Seymour Hersh's Complete and Unabridged Reporting for the St. Louis Post Dispatch, November 1969 /Candide's Notebooks
  5. ↑ "My Lai: A Question of Orders" Архив на оригинала от 2008-03-02 в Wayback Machine.. Jan. 25, 1971. Time (magazine).
  6. ↑ Summary of Peers Report Архив на оригинала от 2000-01-25 в Wayback Machine..
  7. ↑ Peers Report: The Omissions and Commissions Of Cpt. Ernest L. Medina Архив на оригинала от 1999-05-08 в Wayback Machine..
  8. ↑ American soldiers testify in My Lai court martial Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.. By Karen D. Smith. Dec. 6, 2000. Amarillo Globe-News.
  9. ↑ Ronald Haeberle, Witness for the Prosecution, архив на оригинала от 15 април 2007, https://web.archive.org/web/20070415235722/http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/mylai/Myl_thabe.htm, посетен на 1 юни 2009 
  10. ↑ Report of the Department of Army review of the preliminary investigations into the My Lai incident. Volume III, Exhibits, Book 6 – Photographs, 14 March 1970.Library of Congress, Military Legal Resources.
  11. ↑ Laurence Rogerson & Sue Powell. Exploring Vietnam – My Lai // 1999. Архивиран от оригинала на 2005-04-05. Посетен на 16 март 2006.
  12. ↑ My Lai: An American Tragedy, архив на оригинала от 7 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071107024402/http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/mylai/ecktragedy.html#_ftn1, посетен на 20 октомври 2018 
  13. ↑ Celina Dunlop, My Lai: Legacy of a massacre, BBC News, Посетен на 16 март 2008.
  14. ↑ Into the Dark: The My Lai Massacre, архив на оригинала от 10 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150210050515/http://www.crimelibrary.com/notorious_murders/mass/lai/there_6.html, посетен на 20 октомври 2018 
  15. ↑ Hugh Thompson | Times Online Obituary
  16. ↑ Heroes of My Lai honoured. 7 март 1998. BBC News.
  17. ↑ My Lai Massacre
  18. ↑ "Behind Colin Powell's Legend -- My Lai" by Robert Parry and Norman Solomon, The Consortium for Independent Journalism, 22 юли 1996.
  19. ↑ Text of Ron Ridenhour's 1969 letter, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209113219/http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/mylai/ridenhour_ltr.html, посетен на 20 октомври 2018 
  20. ↑ Biography of Oran Henderson, архив на оригинала от 6 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101106193533/http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/mylai/myl_bhender.html, посетен на 20 октомври 2018 
  21. ↑ Neier, A. War Crimes: Brutality, Genocide, Terror, and the Struggle for Justice, Random House, p. 95
  22. ↑ An Introduction to the My Lai Courts-Martial, архив на оригинала от 24 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101224205146/http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/mylai/myl_intro.html, посетен на 20 октомври 2018 
  23. ↑ Marshall, Burke и др. Learning From My Lai: A Proposal on War Crimes // The New York Times, 2 април 1976. с. 26.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата My Lai Massacre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клане_в_Ми_Лай&oldid=11970421“.