Клаус Шулце
Клаус Шулце (на немски: Klaus Schulze) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.[1][2] Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите Танджърин Дрийм, Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойният албум от 1995 г. In Blue.
| Клаус Шулце Klaus Schulze | |
| германски композитор, музикант и продуцент | |
 Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом | |
| Роден |
4 август 1947 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 април 2022 г. (на 74 години)
|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Richard Wahnfried |
| Стил | електронна музика, ембиънт, краутрок, транс |
| Инструменти | клавишни, синтезатор, секвенсър, китара, бас китара, барабани, перкусии, вокали |
| Активност | 1969 – 2022 |
| Лейбъл | Ohr, „Айлънд Рекърдс“, „Върджин Рекърдс“, The City of Metronome, SPV, ZYX Music |
| Участник в | „Танджърин Дрийм“, Ash Ra Tempel, The Cosmic Jokers, The Dark Side of the Moog |
| Свързани изпълнители | Tangerine Dream Ash Ra Tempel The Cosmic Jokers Richard Wahnfried |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | klaus-schulze.com |
| Клаус Шулце в Общомедия | |
Творчество редактиране
В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на Танджърин Дрийм - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището Krautrock (наред с Kraftwerk и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.[3] През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel[3], която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера.
Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.[4] Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.[5] В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.[6]
През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.[7]
През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go[3], в която участват още Стив Уинууд, Майкъл Шрийв и Ал Ди Меола. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).[8]
През 1989 г. немската група Алфавил издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.[9] „The Dark Side of the Moog“[10] е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).[11] Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на Пинк Флойд (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus).
Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към Рихард Вагнер, чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.[12] Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в Байройт (където е погребан).[13] Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име.
През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с Лиса Джерард.[14]
Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.[15] Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.[16]
През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.[17] След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.[18]
Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.[19] Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.[18]
Дискография редактиране
В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др.
| година на издаване | заглавие | преиздаден през |
|---|---|---|
| 1972 | Irrlicht | 2006 |
| 1973 | Cyborg | 2006 |
| 1974 | Blackdance | 2007 |
| 1975 | Picture Music | 2005 |
| 1975 | Timewind | 2006 |
| 1976 | Moondawn | 2005 |
| 1977 | Body Love (саундтрак) | 2005 |
| 1977 | Mirage | 2005 |
| 1977 | Body Love Vol. 2 | 2007 |
| 1978 | X | 2005 |
| 1979 | Dune | 2005 |
| 1980 | ...Live... (на живо) | 2007 |
| 1980 | Dig It | 2005 |
| 1981 | Trancefer | 2006 |
| 1983 | Audentity | 2005 |
| 1983 | Dziękuję Poland Live '83 (на живо) | 2006 |
| 1984 | Angst (саундтрак) | 2005 |
| 1985 | Inter*Face | 2006 |
| 1986 | Dreams | 2005 |
| 1988 | En=Trance | 2005 |
| 1990 | Miditerranean Pads | 2005 |
| 1990 | The Dresden Performance (на живо) | |
| 1991 | Beyond Recall | |
| 1992 | Royal Festival Hall Vol. 1 (на живо) | |
| 1992 | Royal Festival Hall Vol. 2 (на живо) | |
| 1993 | The Dome Event (на живо) | |
| 1994 | Le Moulin de Daudet (саундтрак) | 2005 |
| 1994 | Goes Classic | |
| 1994 | Totentag | |
| 1994 | Das Wagner Desaster Live (на живо) | 2005 |
| 1995 | In Blue | 2005 |
| 1996 | Are You Sequenced? (на живо) | 2006 |
| 1997 | Dosburg Online | 2006 |
| 2001 | Live @ KlangArt (на живо) | 2008 |
| 2005 | Moonlake | |
| 2007 | Kontinuum | |
| 2008 | Farscape (с Лиса Джерард) | |
| 2008 | Rheingold (на живо с Лиса Джерард) | |
| 2009 | Dziękuję Bardzo (на живо с Лиса Джерард) | |
| 2010 | Big in Japan: Live in Tokyo 2010 (live) | |
| 2013 | Shadowlands | |
| 2013–14 | Big in Europe (на живо с Лиса Джерард) | |
| 2014 | Stars Are Burning (на живо) | |
| 2017 | Eternal: The 70th Birthday Edition | |
| 2018 | Silhouettes | |
| 2019 | Next of Kin (саундтрак) | |
| 2022 | Deus Arrakis |
Източници редактиране
- ↑ Deaux, John (27 April 2022). "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022". All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.
- ↑ DeGagne, Mike. X at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.
- ↑ а б в Ankeny, Jason. Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic. Retrieved 4 December 2010.
- ↑ Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74". The Guardian. Retrieved 29 April 2022.
- ↑ Brenholts, Jim. Irrlicht/Dune at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.
- ↑ Schütte, Uwe. "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum". Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.
- ↑ Pareles, Jon (29 April 2022). "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74". The New York Times. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, OCLC 6039535
- ↑ Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.
- ↑ "Composer Biography, Facts and Music Compositions". FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)". 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)". musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.
- ↑ "Composer Biography, Facts and Music Compositions". FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)". Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010". ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.
- ↑ "Klaus Schulze | The Japan Times Online". Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.
- ↑ "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session". Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.
- ↑ а б Willman, Chris (27 April 2022). "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74". Variety. Retrieved 29 April 2022
- ↑ Deville, Chris (27 April 2022). "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74". Stereogum. Retrieved 27 April 2022.