Клеомброт I
Клеомброт I е цар на Спарта от 380 до 371 г. пр.н.е., известен с безуспешната си борба срещу Тива, противник на тиванския пълководец Епаминонд в битката при Левктра.
| Клеомброт I | |
| цар на Спарта | |
| Управление | |
|---|---|
| Период | 380 – 371 пр.н.е. |
Живот редактиране
Клеомброт произхожда от династията на Агидите. Брат е на Агезиполид I, когото наследява след смъртта му във войната срещу Олинт.
Когато Тива въстава срещу лакедемонското господство, Клеомброт е натоварен със задачата да я подчини отново. Но походите му в Беотия през 378 и 376 г. пр.н.е. са безрезултатни. През 374 г. пр.н.е. е изпратен с войска във Фокида и принуждава нахлулите тиванци да се оттеглят от областта.[1] Три години по-късно, след неуспешни преговори и отказа на Тива да разтури Беотийския съюз, Клеомброт отново навлиза с армията си в Беотия. При Левктра оглавява десния фланг и се опитва да противостои на масираната тиванска атака, но загива заедно с 400 от най-добрите си бойци. Битката завършва с тежко поражение на Спарта.[2]
Източници редактиране
- ↑ Smith, William. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. Boston, Little, Brown and Co, 1867. Т. I, с. 791 (достъп от 03.09.2022)
- ↑ Seager, Robin. The King’s Peace and the Second Athenian Confederacy. В: The Cambridge Ancient History. Second Edition. Vol. VI. Ed. by D. M. Lewis. Cambridge University Press, 2008, с. 180 – 184