Кожари
Кожари е село в Южна България. То се намира в община Борино, област Смолян.
| Кожари | |
 Панорамен изглед на Кожари | |
  Кожари  Кожари | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 71 души[1] (15 март 2024 г.) 7,07 души/km² |
| Землище | 10,147 km² |
| Надм. височина | 1357 m |
| Пощ. код | 4813 |
| Тел. код | 030418 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 37592 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Борино Мустафа Караахмед (ДПС; 2015) |
| Кожари в Общомедия | |
География редактиране
Село Кожари се намира в Западните Родопи, на около 2 км от гръцката граница и на около 13 км от Ягодинската пещера.
Отстои на 3 км от село Буйново, на около 17 км от село Ягодина, а по планински път може да се стигне до село Триград, където се намира пещерата Дяволското гърло. На 36 км от селото се намира град Девин.
История редактиране
Старото име на селото Демирджилери. Селото се е зародило като летни колиби на село Триград. Постепенно започнали да остават семейства и през зимата. През 1920 година в селото живеят 181 души, през 1946 – 231 души, а през 1965 – 328.[2]
В селото е имало училище до 4-ти клас, детска градина и тъкачен цех. След 1989 година започва изселване на част от населението в Устина, Кричим и Стамболийски за да остане към 2010 година с около 80 постоянни жители.
Редовни събития редактиране
Ежегодно, на Гергьовден, се провежда празничен събор.
Религии редактиране
На 24 ноември 1999 г. младите от селото правят освещаване на мястото за строителство на църква.
На 6 май 2000 г. пловдивският митрополит Арсений прави първата копка за строежа на храма Св. Георги Победоносец.
На 23 септември 2003 г. митрополит Арсений освещава храма и полага мощи на св. Марина в олтара.
Културни и природни забележителности редактиране
Въпреки отдалечеността си селото е с красива природа. Тя е запазена чиста от макар и малкото население в него. До с. Кожари може да се достигне и по екопътеки, които са направени специално за туристите. По пътя има направени чешми за почивка и развлечение на посетителите. Културните и природните забележителности са привлекателно място за отдих от натовареното ежедневие в големия град.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
