Колофон (смола)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Колофон.
Колофонът (на старогръцки: Κολοφωνία) е крехко полупрозрачно аморфно вещество, с бледожълт до тъмночервен или почти черен цвят. Добива се от смолата на иглолистни растения, предимно от борове (но може и от други дървесни видове), чрез изпаряване на летливите (терпенови) компоненти. Температурите на омекване и топене зависят както от вида му, така и от използвания метод като могат да варират от 50 – 70 °C до 100 – 130 °C. Колофонът е силно запалим, гори с пушещ пламък.
Етимология редактиране
Сегашното наименование колофон произхожда от ст. гр. πίσσα Κολοφωνία, лат. colophonia resina, т.е. смола от Колофон, древен град в Лидия, западната част на Мала Азия, между Лебедос и Ефес (дн. Турция), един от дванадесетте йонийски града, известен по онова време с търговията с колофон.
Видове редактиране
Балсамов колофон редактиране
Получава се при дестилацията на смолата от иглолистните дървета и представлява смес от природни смолни киселини и наситени и ненаситени мастни киселини и др. Разтваря се добре в спирт (изопропилов и етилов), в ацетон, бензол и по-слабо в бензин и газ. Не е разтворим във вода.[1]
Намира приложение в лакобояджийската, козметичната, фармацевтичната индустрия и в целулозно-хартиената промишленост.
Служи като компонент при производството на хартия и картон, за емулгатор при производството на синтетичен каучук и гума, пластмаси, бои и лакове, изкуствена кожа, линолеум, сапун, електроизолационни материали. Използва се за производство на материали за производството на оптика, фиксиращи смоли за прецизна механична обработка.
Талов колофон редактиране
Получава се при дълбоковакумна дестилация на талово масло.[2]
Таловият колофон се използва като суровина при производството на течен клей за целулозно-хартиената промишленост и за лакове и смоли.
Намира приложение при производството на и повторната преработка на хартия и хартиени изделия, колофоново лепило, алкидни бои, лакове, грундове, бои, безири и др.
Други приложения редактиране
- във фармацията като глазиращ агент при някои лекарства, както и като съставка в някои мазила и мехлеми
- в хранително-вкусовата индустрия под номер Е915 – като стабилизатор, използван за овкусител на дъвки, а също и в цитрусовите аромати.[3] Производният му глицеролов естер – E445 се използва като емулгатор в безалкохолните напитки
- като повърхностноактивно вещество при запояването (като флюс при запояване с тинол или калай)[4]
- с колофон се натриват струните на струнните инструменти, както и лъковете за тях, също така в миналото се използвал и за натриване тетивите на бойните лъкове
- в множество други области, най-вече за подобряване на триенето, но също така има и други приложения, несвързани с триенето