Константина Русинска
Константина[1] Евтимова Настева Бояджиева-Русинска е българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]
| Константина Русинска | |
| българска просветна деятелка и революционерка | |
 | |
| Родена |
1880 г.
|
|---|---|
| Починала | 1932 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Никола Русински |
Биография редактиране
Родена е в 1880 година в Охрид, тогава в Османската империя, като единствена дъщеря на заможния търговец Евтим Настев Бояджиев. Константина завършва основно образование в родния си град, а гимназия в България. След това става учителка и преподава в българското основно училище в Охрид. Възприема социалистическите идеи за равенство и еманципация на жените.[4] В 1901 година оглавява дружеството „Успение Богородично“ - женската организация на ВМОРО в Охрид, като остава начело до края на 1903 година. Охридските учителки създават в къщата на Методи Патчев тайна болница за лечение на ранени български четници.[5] Поликсена Мосинова, Василка Размова, Клио Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.
В 1902 година Бояджиева се сгодява за българския революционер и общественик Никола Русински. След разгрома на Илинденското въстание двамата бягат в Свободна България и Бояджиева става учителка в орханийското село Скравена. На 4 април 1904 година се жени за Русински, с когото имат три дъщери. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война двамата се установяват в родното на Русински Русиново и Константина работи като българска учителка в Берово от 1915 до 1918 година. След войната семейството временно остава в Сърбо-хърватско-словенското кралство и Русински подкрепя дейността на Югославската комунистическа партия в Малешево, като агитира за нея на местните и парламентарните избори през август и септември 1920 година. След забраната на партията на 30 декември 1920 година – така наречената Обзнана, семейството емигрира в България на 27 февруари 1921 година и се установява в Кюстендил. Константина заболява от пневмония и четвъртото ѝ дете умира малко след раждането си. Русински работи като дърводелец в Горна Джумая, а Константина като учителка в 1922 – 1923 година.[6] Константина Русинска умира от пневмония в 1932 година.[7][8]
Литература редактиране
- Русински, Никола П. Приносъ къмъ историята на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивния периодъ) за времето 1900 - 1903 год. София, 1936.
Бележки редактиране
- ↑ Името се среща и като Костадина, Костадинка и Константинка.
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Флора Костова Лештарева од гр. Охрид (11) // Вечер, 19/02/2018. Посетен на 17 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 66.
- ↑ Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 67.
- ↑ Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 68.
- ↑ Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 69.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 199.