Константин Живков
Константин Димитров Живков е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като началник-щаб на 1–ва бригада от 7–а пехотна рилска дивизия, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 30-и пехотен шейновски полк и на 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия.
| Константин Живков | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1886 – 1919 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Щаб |
| Военно формирование | 22-ри пехотен полк 1–ва дивизия 7–а дивизия (БВ) |
| Командвания | 10–а дивизия 2-ра бр. от 2–ра див. (ПСВ) |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1950 г.
|
Биография редактиране
Константин Живков е роден на 2 август 1870 г. в Щип. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 11-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. – в чин капитан и е назначен за ротен командир в 22–ри пехотен тракийски полк. През 1905 г., като капитан от Военното училище е командирован за обученир в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1908 година.[1][2] След завръщането си от Русия от 1909 г. служи като старши адютант в 1–ва пехотна софийска дивизия, а от 1911 е старши адютант в 7–а пехотна рилска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на щаба на 1–ва бригада от 7–а пехотна рилска дивизия. На 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник. През 1914 г. по заповед на началника на Щаба на армията, подполковник Живков е натоварен да сформира специална Военноисторическа комисия. За негови помощници са определени подполковник Марко Андреев, подполковник Йордан Венедиков, майор Константин Соларов и капитан Тома Чернев. В резултат на направеното от министъра на войната предложение, тази комисия е създадена на 1 август 1914 г. с Указ №39 на цар Фердинанд.[3] За първи началник на комисията е определен именно подполковник Живков.[4]
През 1915 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 10–а пехотна беломорска дивизия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Живков първоначално командва 30-и пехотен шейновски полк, а от 1918 г. – 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия, след което е началник-щаб на 1-ва военна инспекция. Уволнен е от служба през 1919 г. За командването на полка през войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.
През 1934 година е избран за председател на Щипското благотворително братство.[5]
Полковник Константин Живков е женен и има 4 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Ротмистър (1900)
- Майор (1910)
- Подполковник (18 декември 1913)
- Полковник (16 март 1917)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
- Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата[6]
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки редактиране
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 100
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Спиридон Спиридонов – „Вече 100 години у нас се извършват организирани военноисторически изследвания
- ↑ Минков, Стефан – „Към началната история на Военноисторическия отдел при Щаба на армията (по сведения на Константин Соларов)“, Историкии, т.5, 2012, Издателство „Фабер“, стр. 225 (цит. Криворов, Игнат – „За военната история“, София, 2007, стр. 56), архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402124148/http://shu.bg/sites/default/files/izdaniq/-%20%20%20%205.pdf, посетен на 4 март 2015
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 616.
- ↑ ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 123
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Допълнителна литература редактиране
- Янчева, Йорданка – „Дневниците на майор Константин Живков за Балканската война (1912 – 1913)“ – („Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876 – 1919 г.“, Доклади и съобщения от национална научна конференция, проведена на 20 – 21 септември 2007 г. в Плевен)