Констанца фон Хоенщауфен

Констанца фон Хоенщауфен, известна като Констанца II Сицилианска и като Анна Сицилианска (* 1230; † 1307), е никейска императрица (1244 – 1254), втора съпруга на император Йоан III Дука Ватаций.

Констанца фон Хоенщауфен
никейска императрица
Саркофаг
Саркофаг
Родена
1230 г.
Починала
април 1307 г. (77 г.)
ПогребанаВаленсия, Испания
Управление
Период1244 1254
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих II
МайкаБианка Ланча
Братя/сестриМаргарета фон Хоенщауфен
Конрад IV
Хайнрих VII
Манфред
Фридрих от Антиохия
Енцио от Сардиния
СъпругЙоан III Дука Ватаци (1241)
Констанца фон Хоенщауфен в Общомедия

Произход редактиране

Констанца е дъщеря на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и Бианка Ланчия.

Никейска императрица редактиране

През 1244 г. 14-годишната Констанца е омъжена за 52-годишиня никейски император Йоан III Дука Ватаций. Това е втори брак за Йоан III, чиято първа съпруга – Ирина Ласкарина, умира в манастир през 1239 г. Бракът между императора и Констанца трябвало да скрепи съюза между Фридрих II и Йоан III, който е насочен срещу Папството и подкрепяната от него Латинска империя.

В Никея Констанца приема православието и името Анна. В новата си родина тя е придружена от гувернантката си, Маркеса дел Фрика. Според Георги Акрополит Маркеса става любовница на Йоан III и „съперница на Анна“. Постепенно Маркеса започва да се ползва с голямо влияние в двора. Никифор Блемидис я нарича „императрицата съперница“. Неговата критичност към Маркеса се дължи на факта, че нейни хора се опитват да го убият. Никифор обаче оцелява, а Маркеса изгубва благоволението на Йоан III и е изгонена от двора.

Следващи години редактиране

Йоан III умира на 3 ноември 1254 г., но Георги Пахимер съобщава, че Анна остава в Никея и при последвалото управление на Теодор II Ласкарис (1254 – 1258) и при това на Йоан IV Дука Ласкарис (1258 – 1261). Алис Гарднър подозира, че Констанца е била все още политически полезна като заложница срещу други членове на фамилията Хоенщауфен и по-специално срещу брат си Манфред Сицилиански.

При управлението на малолетния Йоан IV за съимператор е обявен Михаил VIII Палеолог. Според Георги Пахимер Михаил VIII е бил влюбен в Анна и ѝ предложил да се оженят, но бившата императрица категорично му отказала.

На 25 юли 1261 г. никейският военачалник Георги Стратегопул успява да превземе Константинопол от латините. След този успех Латинката империя е унищожена, a Михаил VIII Палеолог се обявява за император на възстановената Византийска империя и детронира Йоан IV, който е ослепен по негова заповед. След тези събития Анна престава да бъде част от управляващото императорско семейство. Тя е принудена да напусне империята и през 1263 г. се установява в двора на брат си Манфред в Сицилианското кралство. Там Анна отново започва да се нарича със старото си име, Констанца.

На 25 февруари 1266 г. крал Манфред е убит в битката при Беневенто, а властта в кралството му преминава в ръцете на Шарл д'Анжу. Тези обстоятелства принуждават Констанца да напусне Сицилия. Тя пристига в град Сарагоса, Кралство Арагон, където е приета в двора на крал Хайме I. По-късно Констанца постъпва в манастир и умира като монахиня във Валенсия през април 1307.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constance II of Hohenstaufen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​