Контрапункт (от латински: punctus contra punctum, „точка срещу точка“) в музиката е отношението между два или повече музикални регистъра, които са независими като контури и ритъм, но са хармонично взаимнозависими (полифония). Контрапунктът най-често се свързва с класическата музика, развивайки се силно през Ренесанса и особено през барока.

Такт от „Фуга No. 17 в ла бемол“, BWV 862, от Добре темперирано пиано (Част I) на Йохан Себастиан Бах, прочут пример за контрапунктна полифония. Прослушай

В музикалната наука – учение за едновременно движение на няколко самостоятелни гласове, образуващи едно хармонично цяло. Характерни форми на контрапункта са фугата и канонът.

В литературата редактиране

В литературата – противопоставяне на няколко сюжетни линии.

Контрапункт“ е и заглавието на роман на английския писател Олдъс Хъксли от 1928 г.