Корали
- Вижте пояснителната страница за други значения на Корал.
Коралите (Anthozoa) са морски неподвижни животни, живеещи на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови[1]. Част от коралите, които отделят калциев карбонат, за да си изградят външен „скелет“, са отговорни за създаването на коралови рифове.
| Корали | ||||||||
 | ||||||||
| Класификация | ||||||||
| ||||||||
| Научно наименование | ||||||||
Ehrenberg, 1834 | ||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||
| Корали в Общомедия | ||||||||
| [ редактиране ] |
Въпреки че коралите могат да улавят планктон посредством копривни клетки на пипалата си, те добиват повечето от хранителните си вещества чрез симбиоза с едноклетъчни водорасли, наречени зооксантели. В резултат на това, повечето корали зависят от слънчевата светлина и растат в плитки, прозрачни води – обикновено на дълбочина по-малка от 60 метра. Тези корали допринасят за изграждането на физическата структура на кораловите рифове, които се развиват в тропичните и субтропичничните води – например Големият бариерен риф край бреговете на Австралия. Други корали обаче нямат съпътстващи водорасли и могат да живеят в много по-дълбоки води – например в Атлантическия океан, където студеноводният род Lophelia оцелява при дълбочини от 3000 m. Корали са откривани и на брега на щата Вашингтон (САЩ) и на Алеутските острови в Аляска.
Обща характеристика редактиране
Коралите са най-сложно устроените представители на тип мешести.[2] Те са известни само като полипи. Срещат се единични и колониални форми. Принадлежат към стенохалинните и стенотермните животни. Кораловите полипи външно приличат на хидроидните, но имат по-сложно вътрешно устройство.[2] Гастраларната (вътрешната) им празнина е разделена от система меки мезентриални преградки на централната храносмилателна празнина и периферни камери. Глътката им има ектодермен произход, сплесната е странично и носи един или два жлеба, наречени сифоноглифи. Устният отвор е заобиколен с различен брой пипала. Овалната форма на устния отвор и глътката, както и наличието на мускулни удебелявания по преградките нарушават радиалната симетрия и се получава двустранна. За разлика от сцифозоите при коралите липсва смяна на поколенията и стадий медуза.[2]
Класификация редактиране
- Клас Корали
- Подклас Octocorallia (Alcyonaria)
- Разред Alcyonacea
- Разред Слънчеви корали (Helioporacea)
- Разред Pennatulacea
- Подклас Hexacorallia
- Разред †Rugosa Milne-Edwards & Haime, 1850
- Разред †Tabulata
- Разред Актинии (Actiniaria) Hertwig, 1882
- Разред Черни корали (Antipatharia)
- Разред Corallimorpharia
- Разред Мадрепорови корали (Scleractinia) Bourne, 1900
- Разред Zoantharia
- Подклас Ceriantharia
- Разред Penicillaria
- Разред Spirularia
Размножаване редактиране
Полово редактиране
Половото размножаване става главно чрез разпръскване на хайвер и води до образуване на голям брой ларви, известни като планули, които метаморфозират в полипи и образуват колонии.
Безполово редактиране
Те се размножават чрез пъпкуване. Върху родителския организъм се образува подутина, която нараства и това представлява новия индивид. Той не се отделя. Самият той пъпкува и така се оформят колонии.
Коралови рифове редактиране
Рифовите корали живеят на дълбочина до 50 м., само в топли води (не по-малко от 20 °C), със соленост не по-малка от 3,5 %. Поройните дъждове са много опасни за тях, защото подслаждат водата, а това причинява смъртта им. Рифовете са място за живот на много водорасли, безгръбначни и гръбначни животни. Най-големите и известни рифове са около Австралия, Индонезия и островите на Океания.
Геологическа история редактиране
Въпреки че корали за пръв път се появяват в камбрий[3] преди около 542 млн. години, фосилите са изключително редки до ордовик (100 млн. г. по-късно), когато Rugosa и Tabulata стават широко разпространени. Палеозойските корали често съдържат множество ендобиотични симбионти.[4]
В определени времена на геологическото минало коралите са били много изобилстващи. Както и съвременните корали, тези предци строят рифове, някои от които завършват като големи структури в седиментите скали. Тъй като много микроорганизми се запазват в тях, това прави коралите полезни ръководни вкаменелости.[5]
Коралови рифове са приютявали невъобразим по богатство подводен животински свят там, където днес се извисяват зъберите на Стара планина. Техни фосили се откриват и в Предбалкана и в Дунавската равнина. Удивително богата колекция от изкопаеми корали е събрал един от изтъкнатите изследователи на коралите д.б.н. Васил Златарски от Националния природонаучен музей при БАН, където се съхраняват над 30 00 техни образци.[6]
Източници редактиране
- ↑ Тълковен речник
- ↑ а б в Страшимиров, Борис. Палеонтология. София, Държавно издателство „Техника“, 1985. с. 102 – 115.
- ↑ Pratt, B.R. 12: Ecology and Evolution of Cambrian Reefs // Ecology of the Cambrian Radiation. Columbia University Press, 2001. ISBN 0-231-10613-0. с. 259.[неработеща препратка]
- ↑ Vinn, O. The earliest endosymbiotic mineralized tubeworms from the Silurian of Podolia, Ukraine // Journal of Paleontology 82 (2). 2008. DOI:10.1666/07-056.1. с. 409 – 14.
- ↑ Index Fossils // About education. Архивиран от оригинала на 2016-12-01. Посетен на 2018-01-28.
- ↑ Боев, З. 2007. Корали и коралови рифове. – Усури, 43 (8/2007): 88 – 92.
Външни препратки редактиране
- Какво е корал? (английски) Архив на оригинала от 2014-01-06 в Wayback Machine., документални филми и информация за коралите], www.stanford.edu, Станфорд
