Косруп
Косруп (на гръцки: Μεσορόπη, Месоропи) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
| Косруп Μεσορόπη | |
.jpg) | |
  Косруп  Косруп  Косруп | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 310 m |
| Население | 467 души (2021 г.) |
| Косруп в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 310 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища на 20 километра в югозападна посока.[1]
История редактиране
.jpg)
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Косруп е голямо гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месоропи (Messoropi) живеят 960 гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Косруп:
| „ | Косруп, християнско село; 1 църква, 1 училище. Част от населението се занимава със земеделие, а другата с изготвяне на тъкани от козина (мутафчилък). Жителите са гърци. От града е на 4 часа разстояние.[3] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов нарича Косорик „голямо гръцко село, [в което] работят с чулове и чували“.[4] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кусоробъ (Косрупъ) живеят 780 жители гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Koussorob (Kosroup) има 755 жители гърци.[6]
В Гърция редактиране
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години в селото са заселени десетина гръцки бежански семейства и 47 души. Българска статистика от 1941 година показва 1456 жители.[1]
Населението отглежда тютюн и пшеница. В миналото е развито и скотовъдството.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Узунджова[7] | Οὐζόντζοβα | Воскос | Βοσκός[8] | връх в Кушница (1900,8 m), С от Косруп[7] |
| Кирк Сони Вриси | Κίρκ Σονὴ Βρυση | Клефтовриси | Κλεφτόβρυση[8] | |
| Чашман Сони Вриси | Τσασμὰν Σονὴ Βρυση | Восковриси | Βοσκόβρυση[8] | |
| Кешеш Гьолу | Κεσὲς Γιολοῦ | Гидострато | Γιδόστρατο[8] | |
| Чешме[7] | Τσεσμὲ | Врисес | Βρῦσες[8] | местност в Кушница, С от Косруп[7] |
| Воклес[7] | Βόκλες | Скамена | Σκαμένα[8] | връх в Кушница, З от Косруп[7] |
| Борос[7] | Μπόρος | Ксиротопос | Ξηρότοπος[8] | местност Ю от Косруп[7] |
| Чифлик[7] | Τσιφλίκι | Агроктима | Αγρόκτημα[8] | местност Ю от Косруп[7] |
| Пилаф тепе[7] | Πιλὰφ Τεπὲ | Авго | Αύγο[8] | връх в Кушница (1835,5 m), СИ от Косруп[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1478[1] | 866[1] | 1197[1] | 1400[1] | 1309[1] | 1207[1] | 802[1] | 735[1] | 648[1] | 610 | 456 |
Личности редактиране
- Родени в Косруп
Василеос Кирязис (Βασίλειος Κυριαζής), гръцки андартски деец, четник на Дукас Дукас, участва в сражението при Пършово[9]- Димитриос Хадзулас, гръцки андартски капитан
- Панкратий Ксулогис (р. 1944), гръцки старостилен епископ
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)